Новите "англичани", Ани Койчева

Новите “англичани”

АНИ КОЙЧЕВА

Седя и зяпам градината, изнемощялото циганско слънце, враните, които любопитно прехвърчат над градинската порта и хапват от огризките, които току-що им оставих... Чака ме работа, а въобще не ми се подхваща. Пиша и слушам "Джелем, джелем". Ако преди 6 години някой ми беше казал, че не другаде, а в Англия ще заобичам така силно българския и циганския ни фолклор, щях да го обвиня в ерес. В ерес ме обвиняват и някои "българи" из емигрантските форуми, които никнат като гъби из нета. Чудна работа: всеки от тях до един слуша "техно, поп, рап и рок музика"; всички до един пишат български по начин, по който единствено те могат да се разберат ("канселирай си селфемплоймента и се чарджи като елтеде, имаш повече бенефити от тва!", "мога ли да се логна в хоумофиса?", "колко те чарджи твоя имплойър за закъснението?", "пейстни ми тоз линк", "абе я го делни тоя бастард", "фъкинг енейчес", "къв джоб ти такснаха в инландревенюто", "търся свестен ландлорд", "опраили си иншурънса?"); всички до един са "супер" с компютрите и "браузерите", всички до един работят като самонаети, т.е. имат свой собствен бизнес, а всички до един денонощно седят в този форум срещу екраните си. Сигурно само така ми се струва, но не мога да се отърва от мисълта, че всички до един от тях вият от мъка и са изкукали от самота. Но да си го признаят?! Никога!!! Такава е културата на новите български заселници на Острова. Аз също нямам с кого да си говоря. Но затова пък имам приятелите, роднините... Говорим си в писма. По телефона - веднъж в седмицата. Много странно се чувства човек, когато не говори, а само пише на своя език. Устата му е в каторги, а умът - свободен. Няма с кого да размениш две думи. Езикът ми е изостанал, опосталял и обеднял. Измършавял като проскубана лисица, признавам си. Ала в стремежа си да оцелеят сънародниците ми наоколо нямат време дори и за това. Защо им е да бъдат искрени, да "разводняват темата" и да изпадат в сантименталности? Англичаните НЕ ГО правят, българите да "не сме по-долу от тях". Повечето от новопристигналите българи са в най-хубавите си години - в своите 20-те или 30-те. Живеят по двойки, раждат деца. децата растат, играят, почват да говорят. Проговарят езици. Какви? Светлозар (Слънчо)- един от читателите из форумите, дава част от отговора. Разказите, които пише под формата на постинги (а те са наистина впечатляващи по дълбочина и чувственост!), са написани на "български" език. Езикът няма нищо общо с граматиката и морфологията, на която съм учена от моята първоначална учителка "другарката Сандулова" в 126-о училище на софийския квартал "Емил Марков" някъде през 60-те. Ала при всички случаи езикът на Слънчо е хиляда пъти по-български от този, на който говорят "английските" българи на Острова. Слънчо спада към втората генерация българи, интегрирали се от десетилетия в англоезичния (в неговия случай - Канада) свят. Какъв обаче български език ще заговорят децата на българските емигранти, които сега се "интегрират" на Острова, в Белгия, във Франция, в Щатите или в Танзания? Само ако някой от форумците случайно "сбърка" и отвори тази тема, веднага други "българчета" се провикват: "Къш! Като не ти харесва тва, хващай си шапката и заминавай в БГ". Вълчата конкуренция диктува правилото - един българин по-малко, едно гърло - затворено. Културата на новите български заселници определя и езика, на който те разговарят. Докато си "канселират селфемплоймента и се "чарджат като елтеде, защото имат повече бенефити от тва!", те не намират за нужно да четат или да си приказват на други теми и на друг език. Някой от тях зададе въпрос преди време - защо на Острова има ВСЯКАКВА преводна литература, но не и българска, а в книжарниците няма дори карта на България? В началото на учебната година двама от английските ми ученици в класа по български, който водя от две години, ми се оплакаха, че не могат да намерят българо-английски речник. Няма търсене - няма предлагане бил отговорът на продавача. Няма търсене, няма и предлагане на българска литература. И защо да го има, когато българите (за разлика от руснаци, германци, поляци, украинци и т. н.) на Острова НЕ ЧЕТАТ български книги, а наблягат "на западно", "рап, поп, рок и техно"? Това са техните интереси, това е и културата на съвременния български "англичанин", с която коренното население ни възприема. Българите, които се мярват в ежедневието ми, са или неграмотни строители, дошли тук да изкарват хляба си, или загазили шофьори - и двете категории по един или друг начин попаднали в полицията, или в данъчните служби, където превеждам на доброволни начала. Но има и изключения. Едно от тях е Николина, приятна млада жена от българските роми. Казвам "приятна", защото за разлика от повечето като нея, които по един или друг повод попадат в тукашните затвори, тя има обноски и се държи на положение. Николина излежава краткосрочна присъда в един от английските женски затвори. От две седмици вечерно време ми се обажда по телефона. В затвора това е като награда за добро поведение. Да си поговорим, казва. Отивам до касетофона и пускам "Джелем, джелем". Тя мълчи. Не говори. Слуша. Знам, че е там. Знам защо не говори. Оставям телефонната слушалка да виси, докато песента свърши, а тя си поплаче.А днес на първа страница на един от българските вестници е застинала новина с едри буквиБуквите са едри, а победата, за която пишат, е малка. Извоювана е вчера в Европейския парламент. Не е победа като на мач по ръгби между Англия и Франция, за която вестникарите ще луднат след броени часове. Но Е ПОБЕДА на БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК и БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА, които са надвили в изписването на думата "евро". Тема, за която "българите" на Острова ги мързи да си отворят устата. Трябва ли им?

Източник в. Монитор 08.05.2008
http://www.big.bg/modules/news/article.php?storyid=62271