четвъртък, 26 юни 2008 г.

Магаре,казан ракия,пършива котка и Майкъл Палин - филм за "посткомунистическа Европа" по БиБиСи 2, Ани Койчева



Магаре, казан ракия, пършива котка и Майкъл Палин

10 млн. души гледат по Би Би Си 2 филма на британеца “Новата Европа” за посткомунистическия Изток Лондон

АНИ КОЙЧЕВА

Специално за "Монитор"



"....София не е пищен град. Българите не изглежда да си падат по излишъка. Болшинството централни улици на града са тесни с три платна, повече наподобяващи на тихи улички в провинциален град. Няколко държавни коли префучават, но помпозност няма, а мъже в костюми и вратовръзки са толкова рядко, че едва могат да бъдат забелязани. Дрехите не са нито износени, нито шик, магазините са горе-долу вкрак с модата, но им липсва нюх, хората са задоволени, но не го демонстрират. Което ме прави да чакам с нетърпение срещата с човека, описан в моя пътеводител Rough Guide като най-полемичния "обратен" в България. Азис... Той е циганин, един от 380 000-те в страна със седем и половина милиона население… Произлезли от Индия, циганите са се отправили към Европа преди около 600 години, но така и не са се интегрирали с местното население. На тях се гледа като на авантаджии, които отхвърлят социалната система, но с удоволствие се ползват от финансовите є придобивки. Съвременните данни будят единствено песимизъм. Около 85 на сто от циганите на България са безработни, а само десет на сто от децата имат средно образование... Постройките са изпоцапани с драсканици, с подпухнали или олющени мазилки. Несъбран боклук е разпилян наоколо, а мътни локви от помия се ширят около задръстената канализация. Жителите са насядали между блоковете около купчини отпадъци, раздухвани и носени от вятъра. На фона на силното залязващо слънце тези силуети наподобяват корабокрушенци от апокалиптична катастрофа."Прочетохте редове, посветени на България според току-що излязлата от печат книга "Новата Европа" на Майкъл Палин. Едноименният филм на същия автор я допълва, а броят на зрителите по програма Би Би Си 2, която показа филма в продължение на четири седмици, е 10 млн души.Замислен като пътепис за 21 чеда на посткомунистическия Изток, филмът "Новата Европа" е заснет през лятото и есента на 2006-а.Палин започва своята разходка от Словения, спуска се към Хърватска, пътува с яхта до Албания, язди муле през Босна, кара лодка по река Сава в Сърбия и накрая прескача до Македония. След неудачни снимки в резултат на внезапно разразила се буря на Охридското езеро 65-годишният пътешественик стъпва на твърда земя и първата гледка, която се изпречва пред очите му, е един паметник."Това са Клемент и Нохум гордостта на Македония. Нохум е създателят на кирилицата, т.е. на руската азбука", казва Майкъл Палин зад кадър и потегля нататък. От Македония авторът (отново на муле) се отправя към Рила планина в България, където, както чистосърдечно си признава, "има само два дни на разположение", преди да потегли "към Турция и Кападокия".След пищна панорамна снимка на "панритмичния танц на поклонници на Бялото братство" и издържания разказ на българина Димитър за дъновистите, направен на приличен английски, Майкъл Палин се понася в зелена военна джипка нейде из Родопа планина. Чува се родопска песен и кадърът спира дотук. Следващият кадър ни отвежда във вилата и овощната градина на "селянина Китанов". Той не само че не говори на никакъв "селски" диалект, но е нахлупил модерна широкопола шапка и реди учени думи за това, как "да имаш вила, беше задължително по време на комунизма, ама аз не съм комунист". Пасторалната картина на вила, магаре, казан ракия, трима старци, Китанов и пършива котка се затваря в рамка, а Майкъл Палин вдига наздравица и продължава към следващата "дестинация". В София, или "С`афия" , както той нарича столицата ни, Палин прекосява градинката пред Народния театър, зазяпва се по играчите на шах, заслушва се в музиката на двама улични духови музиканти, вози се на два пъти с трамвай и даже чете вестник и накрая се озовава пред площад "Александър Невски". Но в катедралата той не влиза. "Това е руска катедрала, строена в чест на руската аристокрация", казва и продължава към... Пловдив. Нов кадър: голи черни цигански гърбове с татуировки, конски триколки, надбягване с коне. Столипиново: панелни блокове, сателитни чинии, контейнери за отпадъци, бараки за продажба на цигари, бира, бездомни кучета и локви. Следваща сцена - пак Столипиново, циганска веселба, циганки танцуват под съпровод на зурли тъпани и акордеони, една размахва пищов самоделка. Край. Майкъл Палин и спътничката му Мира Стълева се подрусват върху конска каручка, карана от циганин, малко цигане се юрва от улицата и с вещина се оказва върху теглича. "Къш!"- виква Майкъл Палин и цигането послушно слиза. Мира Стълева разказва как кметството дава апартаменти на циганите, а те вкарват коне вътре. Следващ кадър: интервю с Азис на фона на негова песен, зрителки кършат снаги, Азис се държи на положение, отговаря културно, оставя впечатление на звезда или поне успешно имитира такава от неизвестна величина. С това свършва "турнето" на английския пътешественик Майкъл Палин в България. Край Пловдив той хваща на автостоп един тир и поема по шосето E11 към Цариград.Турция го посреща с модно дефиле, на което моделите са "доведени" от Беларус, дизайнерката е във фередже, а подиумът - турска баня.От делтата на Дунав през Трансилвания и гробищата на Молдова, Майкъл Палин се отправя към Лвов и Киев, където разговаря с дъщерята на Юлия Тимошенко и нейния английски съпруг. От Симферопол след 4 часа път с тролей той стига в Ялта. Архивни снимки на Сталин, Чърчил и Рузвелт показват Чърчил в цялото му великолепие. Латвия и Литва се запомнят с един празник на езични богове, който Палин посещава, както и с клиниката с пиявици и вендузи, където пътешественикът се подлага на кратка "терапия". Следва Калининград, руският дух, руската гордост, млади момичета в бяло, площад с балони, военни песни, марш, Русия! Екскурзоводката Аняняма "свой отговор" на въпроса: бил ли е Сталин добър, или лош. Натам Чехия и Словакия - Карлови Вари, кални бани с мис Чехия 2000, прием бал на чешките аристократи и следваща държава е Унгария. Сецесион, тържество на архитектурата, унгарски вина, избата, от която кралица Виктория е "пазарувала", и отново... модно дефиле. Този път сам Майкъл Палин е участник в него и играе ролята на... дявол. Вечеря в ресторант, унгарски цигани свирят музика, Майкъл Палин разговаря с тях за загубените земи на Унгария, загубената мощ и слава, за националната депресия и самоубийствата.И идва ред на Германия, последната държава от списъка във филма, но първа в историческо значение. Разходка с трабант, преустроен в лимузина, Берлинската стена, разговор с оцелели от Ауишвиц, разходка до Балтийско море и изоставения хотелски гигант - мечта на нацистите, превърната в зловещ паметник..."Къде са онези селца с носии, музика и ръченица? България е така редактирана и окастрена от редакторите. И наместо това, какво видяхме - Бялото братство, подобие на което си имаме и тук, в Англия, и цигани, надбягващи се с конски талиги на фона на сателитни чинии, които приемат навярно всички телевизионни предавания, но не и Източната Европа на Майкъл Палин. Добре, харесва им конят да живее с тях в апартамента, но циганите са навсякъде, включително в Барселона и в Оксфорд.*"Бележка от един зрител. Зърнах я във форума на Би Би Си и я запазих.Къде са наистина?...Онези селца, музика и носии?



Източник
В.Монитор 23.05.2008

http://www.big.bg/modules/news/article.php?storyid=63049


Няма коментари:

Публикуване на коментар