Диктатурата на "белия боклук"

Диктатурата на “Белия боклук”
или как
в Англия изобилието от социални помощи роди
феномените:
“деца срещу пари”, “деца раждат деца”, деца в центрофуга” и т.н.

Случаят Шанън Матюс или “Деца срещу пари”

Тази седмица се навърши точно година, откак английската полиция в Западен Йоркшир обяви масирана акция по издирване на едно девет-годишно момиченце. Шанън Матюс беше изчезнала “мистериозно” по пътя от плувния басейн към къщи. Майката, 33-годишната британка Карън Матюс, която има седем деца от пет различни мъже , ридаеше и се кълнеше, че не знае нищо. След 24-дневно дирене на стойност 3 милиона лири стерлинги, в което взеха участие повече от 300 полицаи и по мащаб надхвърли издирването на серийния убиец от 1970г, в началото на март миналата година полицаите откриха Шанън ....под дивана на чичо й. Единайсет месеца по-късно следствието установи, че не друг, а майката е планирала отвличането и, че между нея и чичото е имало заговор. Планът бил Шанън да бъде дрогирана, отвлечена и държана в апартамента на чичото, за да могат да се приберат колкото може повече пари, които междувременно медиите щяли да отпуснат за диренето /един таблоид бе вече обявил сумата от £50,000 /.
Миналият месец Кралският съд в Лийдс осъди Карън и нейния съучастник на по 8 години затвор. Случаят е симптоматичен не само поради характера на извършеното престъпление, но и заради фактите, които той оголи пред обществото.

Карън Матюс отвори очите на света към една прослойка, за чието съществуване повечето англичани си правеха оглушки, надявайки, че е само временно явление, докато междувременно – бавно и методично тя се бе превърнала в класа। Годишно 45 000 британчета, т.е. седем процента от общия брой новородени се регистрират при отсъствието на баща върху свидетелството им за раждане, а четири от всеки 10 бебета са родени от майки в пубертет. Средно годишно заплатата на една фризьорка не надхвърля 10 000 лири, сума по-ниска дори от парите, които една самотна майка с две деца получава под формата на соицални помощи.

Защо ми е да работя , щом мога да раждам деца и държавата ще ми плаща за това – пита днешната средностатистическа англичанка

От 1998 г насам цифрата безработни, които не търсят активно работа и живеят изцяло от социални помощи, се задържа постоянна – 1.2 милиона. Тази внушителна маса хора няма нищо общо с 2.8 милиона безработни, които загубват работата си поради съкращения в хода на рецесията.


Децата в “семейството” на Карън, чийто годишен доход от £20 000 е изцяло от социални помощи, са седем. И седемте ходят боси и гладни не поради беднотия, а защото майка им я мързи да сготви и да ги нахрани. Стъпалата на девет-годишната Шанън са инкрустирани с кал и мърсотия, а по главата й има гниди. Това не е нищо в сравнение с ужасяващата гледка на пребиваната от бой Сана - две-годишно момиченце в друг град на Кралството, което умря под ръцете на “самотната” си майка и любовника й...заради пари. Следствието установи, че Сана е била затваряна в долап, въртяна в центрофуга и пребивана с кол. Съдебно-медицинската експертиза показа 107 нарянявания по детския труп. Майката получи 9 годишна присъда, а любовникът й – доживотен затвор, което разбира се е единственото, което той заслужава, но няма да върне Сана на този свят.
Но да си дойдем на приказката. Карън Матюс е взима £287.00 на седмица, с които е задоволявала нуждите си – личните и тези на партньорите си. Според съставеното от полицията родословно дърво, имената на мъжете, с които е преспивала, надхвърлят 300.
Случаят на Карън Матюс не е единичен, нито е изолиран.

Класата на белия боклук, white trаsh

е поколението бели и полу-бели британци, родени през и след 70-те, голяма част от които не са имали нито един работен ден през живота си, живеят изцяло от социални помощи, правят деца от безразборни връзки и в повечето случаи са криминално проявени.

Един наркодилър, който понястоящем излежава присъда в затвора Брикстън и е баща на пет деца от три различни жени казва как стоят нещата в неговия случай. Да кажем, че се запознае с жена и почнат да се срещат, след две седмици бебето е готово, жената е бременна и няма пет шест. Обаче те едва се познават, та камо ли да става дума за семейство. Въобще не живеят заедно и това не се подлага на обсъждане. “Жената получава помощи от държавата, мъжът – шут отзад. За какво й е мъж. Държавата го измества изцяло. Въпреки, че съм от гетото, аз може да съм старомоден, но обичам децата си и милея за тях. Държавата обаче е бащата в случая. Какво мога да сторя , ако видя, че децата ми са в немилост? Нищо! ”
Излиза, че за разлика от България и останалия свят, самотното майчинство в Англия е една от най-атрактивните и перспективни
“професии”. Особено атрактивно в Англия е да станеш майка още в пубертета.

Мейзи, добре дошла в модерна Англия
или
Как деца ражат деца

Няма да е изсъхнало още мастилото от изписаното по случая
И, на 13-годишният Ралф /Алфи/,15-годишната Шантел и новородената Мейзи им предлагат самостоятелно жилище. Не че не е станало без намесата на близки и приятели на “родителите”, ала лабиринтите на бюрикарацията са вече надхитрени и трудът – увенчан с успех.
По ирония на съдбата, както и на английската фонетика, maze (лабиринт) се произнася по начин, подобен на името на новороденото.
И каква е поуката от всичкия този шум за нищо?
На полицията в Англия не й се занимава и се отказа да заведе следствие за полови сношения извън закона под предлог, че е загрижена за благоденствието на новороденото. Истината е, че просто няма ресурси. Нивото на престъпност в Брайтън и Ийстбърн е толкова високо /проституция, изнасилвания, наркотици/, че едно дете повече или по-малко, родено от тинейджъри, не е кой знае какво престъпление. Социалните служби също се оттеглиха. В същото време интересът към случая от страна на тийнейджърите не стихва и тежко им на учителите, които само след броени дни, когато ваканцията свърши, ще трябва да се червят пред възпитаниците си. За тях, днешните духовно и физически занемарени, обезграмотени и просмукани от насилие и похот английски тинейджъри, случаят на Ралф и Шантел е пример за подражание, модел за поведение и символ на новаторство, равносилен по значение с този на Ромео и Жулиета .

Бунтарите на новото време:
родители в пубертет – това ли е модерна английска двойка?

Истината е, че Великобритания има най-висок ръст на тинейджърска бременност в Европа, а в световен мащаб по този показател тя отстъпва само на Америка. Изчетох изписаното по въпроса и коментарите по случая де що има – в английските и в българските вестници. Само на две места срещнах писано за морала. Ед Балс, министърът на училищата си посипа главата с пепел питайки : “Къде е моралът в училищата ни? Половото възпитание е лишено от какъвто и морален заряд. Лесно е да учим учениците

как се поставя кондом върху банан,

но освен него има още много да се учи. С нашите камъни по нашите глави – излиза, че половото образование в нашите училища има обратен ефект - вместо да учи, то насърчава учениците да го практикуват помежду си ”
Аз от своя страна питам какъв ще да е бил моралът на това момиче в пубертет, за да разтвори крака и да се впусне в полово сношение просто от скука и любопитство? Това ли видя тя от майка си и това ли научи тя от нея? Чувала ли е тя думите въздържание, целомъдреност и непорочност? Чела ли е някога нещо по-различно от “OK!” и “Сън”. Едва ли.
Публична тайна е, че общообразователната система в Англия е в плачевно състояние. Миналата година броят на английските тийнейджъри, които успяха да завършат задължителното си образование, полагайки 5 от задължителните изпита, сред които математика и английски, е по-малко от половината.
Английското Министерство на стандартите в обучението, възпитанието и уменията на подрастващите Ofsted, обяви неотдавна, че за повече от 1.5 млн. ученици в Англия и Уелс средното образование е със занижен контрол и дисциплина.
За учебния процес не говорим, а съдим по резултатие : всеки пети англичанин между 18-28 години бърка правописа, не може да борави с дробни числа и не знае как се пише писмо. Тогава защо ходят на училище английските ученици? Колкото да си уреждат срещи, или да си разменят компютърни игри, или да си показват дрехите? През 2007 г. около 189,000 от завършилите 5-ти клас - или 9.4 процента са

регистрирани като неработещи и незаети в по-нататъшно образование, т.нар. нова под-класа, наречена Нит /Neet/ .

От нея до Белия боклук има една крачка

Сигурно всичко гореописано не е случайно, щом като самата точка 6 от Кодекса на добрата училищна практика постановява, че

“учениците имат право да прекарват времето си в училище без да им се оказва вмешателство”.

Пример за това как се бди над този закон е случката отпреди две седмици, когато едно момиче на 13 години се явило на училище с минижуп и учителката й казала, че “прилича на уличница и, че няма нужда да си излага целулита на показ”. Не друг, а учителката била извикана пред учебния съвет и предупредена за уволнение.

И накрая, за да привърша, ще цитирам нялколко реда от един черен анекдот, който се разпрострянява сред чужденците на Острова апокрифно.

“...Щастливи сме да подкрепим всеки, който е достатъчно нещастен да се роди извън нашия Коронован Остров и иска да се установи за постоянно в най-голямото средище на социални помощи в света....И така, не е лошо да знаете следното: .... Около половината семейства в UK имат домашни любимци - най-популярни са кучетата и котките. Някои англичани държат възрастните си родители у дома - за забавление на кучетата и котките. Повечето обаче изпращат тези същества, изискващи много грижи в "старчески домове" - нещо като "общежития за кучета", но по-лошо обзаведени и по-евтини.

... Други семейтва имат деца, които посещават училище до 5-ти клас. Голяма част от тях не дочакват края на учебната година и, ако междувременно не забременеят, или не влязат в затвора , стават продавачи. Достойно за отбелязване е, че продаването на трева е засега най-доходоносната професия в UK, следвана от миячите на стъкла и съдържатателите на фиш ен чипс...”
.


Въпреки, че според моите съседи - англичани, които до неотдавна купуваха имоти в родината ми: “България е това, което Англия беше преди 40 години”, България не е имунизирана от подобно опозоряване. По логиката на моите съседи, след броени десетилетия в България я чака същото.

Истината, която лъсна пред очите ни е, че не друг, а белият боклук командва парада на благоденствието и социални помощи в една държава от първия свят. Какво да кажем тогава за останалите държави? Системата социалните помощи в Англия , от които тези бурени избуяват още повече, плаче за ремонт. Ако не се побърза, белият боклук ще залее и останалата част от обществото.




Анна Койчева

20.02.2009

Източен Мидландс
Англия

ИЗТОЧНИК

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=7339&sid=35

Банда български джебчии "прослави" България на Острова

прочети тази препратка и текста по-долу

http://www.newsandstar.co.uk/news/1.503848
Bulgarian pickpocket gang back to target Cumbrian shops
By Safira Ali
Last updated 12:16 , Saturday, 24 January 2009
A gang of Bulgarian pickpockets wanted in connection with 50 purse snatches before Christmas is believed to have struck again in Cumbria .
Police have renewed pleas for shoppers to be on-guard against thieves after people in Workington, Whitehaven and Keswick were targeted during a spate of thefts over the past few days.
Police suspect the culprits are part of a Bulgarian gang operating from London who are wanted elsewhere.
They are now handing out more alarm bells – similar to those put on cat collars – so people can be alerted to the fact a thief is trying to steal a purse from their bag.
Detective Constable Cath Thorpe said: “We believe it is a gang from London hitting different parts of the UK .
“They have hit other places, including Lancaster .
“We believe one of the cards they stole was used later in Sunderland . The thieves only stay in the area for a couple of hours and then move on.
“Five thousand bells were handed out before Christmas. We will be handing out more if there are more thefts.
“We are warning people to keep an eye out and make sure that they don’t carry a lot of cash with them and don’t leave their purses visible. Use clips to fasten your purse to your handbag, don’t leave your purses visible.
“And keep the zips on handbags at the front so you can see if anyone tries to open it. If they become aware of any thefts they should cancel any bank cards straight away.
“They are usually targeting low budget stores and elderly women. Anyone who sees anything suspicious should contact the police.
“We are reviewing CCTV footage. We believe they are part of the same gang that were operating before Christmas.”
In recent days, there have been three thefts in Workington, three in Whitehaven and one in Keswick on Thursday.
DC Thorpe said that during the thefts, two women would typically enter a shop while one distracts a customer and the other steals the purse.
She added that they would sometimes work separately in different shops while a male waits in a car outside.
The thefts started in Keswick on October 3 and spread to Workington, Whitehaven, Maryport and Wigton.
Officers are working with police forces in Derbyshire, South Wales , Lancaster and West Mercia .
The bells are being offered free to women who buy purses or handbags from shops.
Anyone with information is asked to call police on 0845 33 00 247.
SAli@cngroup.co.uk

Спомен за една Коледа

Майче,
Нали помниш, като бяхме малки, Дядо ни беше абонирал за сп. Картинна Галерия. Там веднъж отпечатаха това писмо. Дълго го търсех и накрая го намерих публикувано тук. Ето чети. Много е хубаво. Ако можеха и другите да го разберат...



Писмо на Чарли Чаплин до дъщеря му Жералдин

Мое момиче,
Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени войни в моята малка крепост заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи. Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая.
Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезвал от очите ми. Той е тук - на масата, тук – до моето сърце. Но къде си ти? Там – в приказния Париж, танцуваш на величествената театрална сцена на Шан з`Елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина. Чух, че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ролята на персийска красавица, пленена от хан Татар. Бъди красавица и танцувай. Бъди звезда и сияй. Но ако възторзите и благодарността на публиката те опиянят, ако ароматът на цветята, изпратени за теб, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща.
Аз съм твоят баща, Жералдин!
Аз съм Чарли, Чарли Чаплин!
Знаеш ли колко нощи съм седял до твоето легло, за да ти разказвам приказки, когато ти беше малка – за Спящата красавица, за будния дракон в полето... А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и казвах: „Върви си! Аз спя с мечтите на своята дъщеря!” Виждах тези мечти, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една фея да танцува по небето. Чувах публиката да казва: „Виждате ли това момиче? То е дъщерята на стария шут. Помните ли как се казва – Чарли?”
Да! Аз съм Чарли! Аз съм старият шут!
Днес е твой ден. Танцувай! Аз танцувах в широк и окъсан панталон, а ти в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигнат понякога в небесата.
Иди! Иди и там! Но се връщай на земята! И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от студ и беднотия. Аз бях като тях, Жералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах буден. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: „Чарли! Нима това котенце ще те познае някога?” Ти не ме познаваш, Жералдин... Колкото и приказки да съм ти разказвал в ония далечни нощи, своята приказка аз никога не съм ти разказвал... А тя също е интересна... Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а после ... събираше милостиня...Това е моята приказка!
Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече, аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут, в чиито гърди бушува цял океан от гордост, а трябваше подхвърляните монети да го пресушават. Но въпреки всичко аз съм жив, а за живите обикновено малко се говори.
По-добре да говорим за теб!
След твоето име , Жералдин, е моето – Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, отколкото те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват само танци и музика!
В полунощ, когато излизаш от големия салон ти забрави богатите почитатели, но не забравяй да попиташ шофьора на таксито, който те отвежда у дома, за неговата жена... И ако е бремемнна, ако няма пари да купи дрешка на детето, ти сложи пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разходи. Но за другите – ти трябва да изпращаш точната сметка! От време на време с метрото или с автобус разглеждай града, разхождай се.Гледай хората! И най-малкото по един път на ден казвай: „И аз съм една от тях!” Да! Ти си една от тях, моето момиче. Нещо повече! Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката. И когато дойде момент, в който ти почувстваш себе си над публиката, веднага напусни сцената! Иди с първото такси в околностите на Париж. Аз много добре ги познавам!... Там ще видиш много танцьорки като теб – даже по-красиви от теб, и по-горди от теб. От ослепителния блясък на прожекторите на твоя театър няма и следа! За тях прожектор е луната. Погледни, добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре! И знай – в семейството на Чарли никой не е бил толкова груб, за да може да ругае един файтонджия или да подиграе просяка, седнал край Сена...
Аз ще умра, но ти ще живееш... Искам ти никога да не живееш в бедност! Заедно с това писмо ти изпращам и един бял чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти лесно можеш да намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати бедняци, ти можеш навсякъде да ги откриеш. Ако говоря с теб за пари, правя това, защото познавам измамната сила на тези дяволи... Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И винаги съм се безпокоял за въжеиграчите. Но трябва да ти кажа една истина, мое момиче – хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия диамант ще те измами. В същата тази вечер този диамант ще бъде твоето нестабилно въже и падането ти е сигурно. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш неопитен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи винаги падат... Не продавай сърцето си за злато и накити. Защото най-големият диамант е Слънцето. За щастие той блести на лицето на всеки човек!
И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм казал да ти пише за това. Тя по-добре познава любовта от мен, на нея по й приляга да ти говори за това...
Твоята работа е много трудна. Аз знам това. Тялото ти е покрито само с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, но да се върнеш от там по-облечен и по-чист...
Но нищо друго и никой друг на този свят не заслужава да вижда даже и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време.
Аз съм стар и може би думите ми звучат смешно. Но според мен, твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който обича голата ти душа. Не е страшно, ако твоето убеждение за това е от преди десет години, от времето, което си отива. Не бой се – тези десет години няма да те състарят. Но както и да е, искам ти да бъдеш последният човек, който става поданик на острова на голите!...
Знам, че синове и бащи винаги са бивали във вечен двубой. С мене, с моите мисли воювай, мое момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това писмо, искам да вярвам – тази вечер е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане чудо – ти наистина да си разбрала всичко, което искам да ти кажа.
Чарли е вече остарял, Жералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна за сцената, ти ще трябва да се облечеш в черно, за да дойдеш на моя гроб. Сега не искам да те безпокоя. Само от време на време се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми тече в твоите вени. Искам даже тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш баща си – Чарли. Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти.

Целувам те: Чарли

Как да се оттървем от имигрантите

Откъс от статията на Минет Марин, публикувана неотдавна в седмичното издание на "Таймз" Easy ways to cut immigration and still get the work done

....It is not right to give this work *to low-paid, poorly educated immigrants who speak little English, when we have plenty of people here already who could do it।
Similarly with work that is more obviously unskilled, or low-skilled, like looking after parks and streets and countless other essential jobs, we need not depend so heavily on immigrants when we have huge numbers of citizens who could do it, yet they are often denied the opportunity. I mean people with learning disabilities.
Learning disability is an awkward term. It has nothing to do with mental illness. It means a significant intellectual impairment, or – crudely – a low IQ.
Clearly a person with a mild or moderate learning disability couldn’t usually expect to do a skilled job. But for many doing an unskilled job can be a great joy, a source of pride and independence, as well as useful to all concerned, whether it’s stacking shelves in a friendly supermarket, assisting a park keeper, working on a building site, in a hotel laundry or picking strawberries. And according to government estimates, between 580,000 and 1.75m people here have mild to moderate learning disabilities; that is a huge source of willing workers. Yet despite the known wishes of people with such disabilities, despite the pressure of various lobby groups on their behalf, they find it difficult to get jobs.
Immigrants have brought great things to this country. One of them, rather oddly and recently, is the opportunity at last to talk more openly as a society about the costs and benefits of immigration, without being denounced as a heartless xenophobe or closet racist. Enoch Powell is at last being proved wrong.

* Working as care assistants, or shop assistants, etc

ОРЕЛ С ОРИЗ

Орел без/с ориз

Вчера бях по работа в един от местните "high security, А- level " * затвори , където сe намират задържани закононарушители - извършители на особено тежки престъпления и тези, свързани с терористическите атаки от 2005 и 2007 г. Този изключително строго охраняван затвор няма нищо общо с бараките в България, тук не само птичка не прехвърча, ами и ти самият като служител на пробационните служби не можеш да излезеш, освен ако не докажеш, че си влязъл "законно". Затворниците /един от тях – нашият стар познайник Елвис/, описват килиите като “златни клетки, ама клетки”...Тук на разположение са библиотека, плувен басейн, фитнес зали, телевизори във всяка “стая”....Навън брани затвора един орел, истински орел, огромен, хищен стои и варди на една поляна, на усойно място. Като го видях в първия миг помислих, че е “монюмънт”, както му викат англичаните и не повярвах на очите си, но като се вгледах установих, че това е жива, напълно жива, при това извънредно хищна птица, която сменяше крак - и ту клечеше на десния, ту на левия, мигаше през няколко минути, а ако й скимнеше, се поместваше на по-слънчево да му е по-топло.
Под него бяха поставили леген с вода - да се пощи, или да цамбурка, или вода да пие, не ми стана ясно, но и нямаше време да догледам този "сериал"...Докато зяпах хищника, наоколо си минаваха спокойно хора, служителни от затвора, тупуркаха електрокарчета с разни му там инструменти, похлопваха вериги. Като се прибрах вкъщи, мигом разтворих бумагите и установих, че това е "орел от сибирските степи", така пишеше в една от тукашните книги и, че е бил подарен на затвора при неговото откриване в 2001-ва година....Това е. Клечеше си орелът на топло, но иначе сам - без съпруга, деца и роднини – и той самият като затворниците, дето миеха пода в помещенията отвъд стобора.
Ще питате защо не снимах, та да пратя снимки. Защото миналата година двама-трима, дето се бяха навъртали наоколо и бяха снимали /неизвестно какво и защо/ ги поосъдиха по Закона за тероризма.

А като ме видя, че разтварям книгите и търся нещо настървено, Майк ме попита какво става и като му разказах как съм видяла същински орел, завързан за здраво въже пред сами портата на един от 11-те “A-level” затвори в Кралството, той възнегодува:
“Какво безабразие , какво им е виновна, та да държат нещастната птичка в плен!”


*Особено строго охранявани затвори в Англия, с най-високи мерки за сигурност

БЪЛГАРИЯ? Как къде? В АФРИКА !

Така се случи, че в началото на годината ни насрочиха двудневно обучение в Ливерпул с Министерството на вътрешните работи, или Хоум Офис, както му викат тук. Сред 16-те обучаващи се аз бях единствената християнка. Единствената европейка. Единствената грамотна...Като се изключи полуграмонтият лектор.Е, да говорим ли повече?
Не щеш ли, оказа се, че сред “обучаващите се” има и негър от Мозамбик. По-точно тъмнокож, тук е забранено да се употребява думата “негър”, не знам дали и в България е дошла вече тази мода. Както и да е. Много приятен човек, с маниери, добре сложен, като се представяхме, той каза, че се казва Люк Бебе и работи като преводач от езика зулу...Сещайте се, там приказката за свахата и свекървата, ама с две думи – това, че говори на езика зулу, ми подсказа, че сигурно ще да е и от племето зулу. Няма лошо, но като настъпи междучасието, той се доближи до мен и на кристален български език ми каза “Добър ден, как сте?” ! Боже!
Оказа се, че господин Бебе е учил политикономия, научен комунизъм и всичките ония глупости по време на бай тошова България през 70-80-те години във Варненския Икономически институт. И то не само, че ги учил тез науки здравата, но научил и езика ни перфектно. Учил и руски, но вече го бил позабравил. Което не попречило на управата на университета да го удостои с “награда” – екскурзия до съветския Съюз за отлични оценки. Та така с този г-н Бебе, благодарение на него, имах възможност да се поразговоря и аз на родния си език. Даже участвахме в ролева игра /пиеса/ заедно и аз му бях “клиентка”.Такива ми ти работи. Уж обучението ми в Хоум офис трябваше да бъде на руски, а то какво се оказа – не само че кьорава рускиня нямаше там, но дори се беше появил цял целеничък негър, който говореше български... Преди пиесата да започне, останалите кандидати почнаха да се въртят по столовете си и да шушукат в недоумение – ама как така тази бяла европейка и този чернокож говорят на един език? Някой от тях излезе с мъдрото заключение, че това е така, защото България е в Африка и всички се успокоиха.
На прощаване си разменихме адреси. Оказа се, че г-н Бебе знае български език не само благодарение на университета, но и на факта, че е бил женен за българка. Тя обаче, като стъпили на английска земя “го развела” и сега бил самотен....М-да---- Та си стягал багажа обратно за Африка .

Чудя се всички тия работи по-горе - плод на случайност ли бяха...?

*Имената на лицата и географските места не отговарят на действителните

източник - ЛитерНет ©, Анна Койчева©

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=6617&sid=32 :)

ОТЧЕТО

ОТЧЕТО

Оня ден отиваме с Майк на една писта, където той работи чат пат като инструктор на спортни коли। Пистата е в отдалечените поля и нивя на Уелс, та, по едно време не щеш ли, подир обедната почивка се задава втората тумба клиенти, дето друга работа си нямат, ами да харчат по 100-200 лири за 15 минути удоволствие да яхнат някоя скоростна кола...Удоволствието се заплаща. Та гледам измежду тях и едно отче се изтупанчи, ама не му стига наглостта, ами си седи с попските одежди...??!! Брех, викам си, да не би да иска да каже, че очаква работа да му се отвори, та е дошъл предвидливо облечен, а сигур и Библията и опелата си беше нарамил...Брей! Инструкторите се оцъклиха и никой не рачи да го вземе в неговата кола. Предната нощ имах много лош сън, дори на сън ме побиха тръпки от една гледка. Станах, събудих се, ама очаквах нещо, то не може сънят току така да се размине. И то не закъсня. Тръгвам аз на крачна обиколка из околните поля, защото докато Майк е на пистата и работният му ден изтече, има доста време да мине. Та и този път - тръгнах аз, екипирана и весела, но този път пеш, а обикновено други години като идваме в Уелс, ползвам сгъваемото си колело. този път то остана в багажника, но и по-добре, че заваля, а то не е много устойчиво на хлъзгав терен. та вървя си аз бодро из полята около пистата и знам, че наблизо има частно летище, а там - кафененце. Упътих се натам, колко да има да няма 2-3 километра, нищо работа, нито е изморително, само дето вали, та си облякох якето. Съдбоносна грешка!Като приближавам към летището, минавам през няколко ферми. Гледам из тях пасат добичета, ту овце, ту говедца. но не щеш ли на една от поляните се бяха разположили към 40-50 бика или бичета. пасяха си те, но щом като ме видяха и като под команда най-близко пасящите до оградата почнаха да приближават на галоп. А оградата - скована от дървени колчета и бодлива тел, ама колко му е тия му пусти 40-50 бичета да я съборят. Вървя си аз по пътя и ускорявам ход уж да се отдалеча бързо. Пред мене е пътят, до мен вдясно друга телена ограда и друга поляна. Реших ако стане беля, да я прескоча и да се спасявам в другата поляна. Но тогава ми хрумна да почна да им говоря. И като им заговорих на английски, така, както си говоря на котката - няма нищо миличко, всичко е наред, миличко, айде сега да си идеш обратно, и те като че ли взеха да кандисват и да спират да търчат към мен. Ни жива ни умряла се озовах пред кафенето на летището и гледам някакъв дядка в галоши и кофа с вода си мие джипа. Абе викам му - господине, на тия бикове не им ли е малко хлабава оградката, а той: "няма нищо, няма да посмеят, те са като котки..." Леле!Постоях си в кафенето, съблякох якето и чак тогава си спомних за един филм, който бяха излъчили по телевизията тук преди 4-5 години за една америкканка, страдаща от аутизъм, но изключително надарена като учен. Та тая същата луда беше написала книга за психологията на кравите и биковете, даже я даваха как отива на полето с тях, говори им, ляга си на тревата и те идват до нея, душат я, милват я....Та тя беше стигнала до заключението, че биковете се дразнят не толкова от червения цвят, колкото от шума на коприната, която размахват тореадорите пред тях. А шумът на моето яке явно приличаше на тоя шум. Освен това беше рано сутринта - преди 8, аз бях единствената на полето, при това непозната,при това движиеща се пешком...По едно време дойде фермерът, после - и жена му. Да, ама те не смеят да излязат от колите си, те не ходят пеш въобще.... На връщане се прибрах, без да ми пука, но макар, че пак валеше, дори и през ум не ми мина да си обличам якето...Вървях си през дъжда. Хем ме валеше мен, хем и биковете ги валеше, но те си кротуваха зад оградата.А някои разправят - силна съм била? нито съм силна, нито съм смела, просто се овладях, а и Господ ми помогна, да знаеш!Та думата ми беше за отчето, явно не случайно е било присъствието му там. Като си тръгвамехме него ден с Майк от Уелс и той ми каза " ама туй отче спечелило на томбола билет за спортна кола и решило да дойде да се пробва на пистата, вместо да даде билета си на някой от паството си”...Ами да, хубаво щеше да бъде, ама то отчето явно беше стиснато,или пък суетно, или пък му беше скучно да си седи в черквата в неделя след службата...По едно време някой му подшушна, или пък то само се присети, та свали попската одежда. Под нея си седеше още с пижаменото горнище. Но това не е нещо необичайно, каза Майк. Нормално и даже печелиш уважението на паството ...Такива ми ти работи

Източник:
ЛитерНет © Анна Койчева