Така се случи, че в началото на годината ни насрочиха двудневно обучение в Ливерпул с Министерството на вътрешните работи, или Хоум Офис, както му викат тук. Сред 16-те обучаващи се аз бях единствената християнка. Единствената европейка. Единствената грамотна...Като се изключи полуграмонтият лектор.Е, да говорим ли повече?
Не щеш ли, оказа се, че сред “обучаващите се” има и негър от Мозамбик. По-точно тъмнокож, тук е забранено да се употребява думата “негър”, не знам дали и в България е дошла вече тази мода. Както и да е. Много приятен човек, с маниери, добре сложен, като се представяхме, той каза, че се казва Люк Бебе и работи като преводач от езика зулу...Сещайте се, там приказката за свахата и свекървата, ама с две думи – това, че говори на езика зулу, ми подсказа, че сигурно ще да е и от племето зулу. Няма лошо, но като настъпи междучасието, той се доближи до мен и на кристален български език ми каза “Добър ден, как сте?” ! Боже!
Оказа се, че господин Бебе е учил политикономия, научен комунизъм и всичките ония глупости по време на бай тошова България през 70-80-те години във Варненския Икономически институт. И то не само, че ги учил тез науки здравата, но научил и езика ни перфектно. Учил и руски, но вече го бил позабравил. Което не попречило на управата на университета да го удостои с “награда” – екскурзия до съветския Съюз за отлични оценки. Та така с този г-н Бебе, благодарение на него, имах възможност да се поразговоря и аз на родния си език. Даже участвахме в ролева игра /пиеса/ заедно и аз му бях “клиентка”.Такива ми ти работи. Уж обучението ми в Хоум офис трябваше да бъде на руски, а то какво се оказа – не само че кьорава рускиня нямаше там, но дори се беше появил цял целеничък негър, който говореше български... Преди пиесата да започне, останалите кандидати почнаха да се въртят по столовете си и да шушукат в недоумение – ама как така тази бяла европейка и този чернокож говорят на един език? Някой от тях излезе с мъдрото заключение, че това е така, защото България е в Африка и всички се успокоиха.
На прощаване си разменихме адреси. Оказа се, че г-н Бебе знае български език не само благодарение на университета, но и на факта, че е бил женен за българка. Тя обаче, като стъпили на английска земя “го развела” и сега бил самотен....М-да---- Та си стягал багажа обратно за Африка .
Чудя се всички тия работи по-горе - плод на случайност ли бяха...?
*Имената на лицата и географските места не отговарят на действителните
източник - ЛитерНет ©, Анна Койчева©
Няма коментари:
Публикуване на коментар