LONDON (Reuters) 19.08.2008 - By Peter Griffiths : The passengers, from Poland, Latvia, Lithuania, Romania and South Africa*, were on a coach trip from Peterborough that had just left ...
* За кой ли път пресата бърса България с Южна Африка
Разкази на българи-очевидци и потърпевши в катастрофата
1. Очевидец В. Г:
Аз съм гореподписаното лице и живея на адреса, даден на полицията в .Българка съм по народност и говоря български. В България работя като оператор на студена обработка. Дойдох в Обединеното Кралство на 27.04. 2008 за да работя като берач във фермата ЛЛЛЛ в областта Питърбъроу. Пристигнах на на летище Лютън и бях доведен от приятели, които работят в ОК. Научих за фермата от сестра ми, която работеше тук преди. Документите ми за работа са осигурени от фирма ХХХХ интернешънъл. Това е първото ми посещение в ОК и се връщам в България на ттттт
Информираха ни от фермата, че ще има екскурзия до Алтън Тауърс. Беше дадена обява на таблото седмица преди екскурзията. Други работници са били там и казаха, че е хубаво и аз реших да се запиша.. цената беше 35 лири и щеше да ни бъде удържана от седмичната заплата. В понеделник на 18.08 автобусът ни взе от фермата в 7.30 сутринта. Не мога да си спомня колко точно души бяха, но мисля, че бяхме 70-71. Автобусът беше пълен. Това, което мога да кажа за автобуса е, че беше хубав,на 2 етажа с тоалетна, бял на цвят, не помня надписи и телефони написани. Не помня в колко часа пристигнахме, но пътуването беше 21/2 часа. Седях на първия етаж от страната на шофьора, помежду нас имаше 1 м разстояние, след това двама от поляците седяха с гръб към шофьора, после имаше маса между нас и аз седях там, гледайки гърба на шофьора. На масата седеше мениджърката, чийто гръб беше обърнат към шофьора и от страна на пътеката. До нея откъм прозореца седеше приятелят й. Аз седях срещу нея, до пътеката в посока на движението. До мен, до прозореца беше приятелят ми. И на отиване, и на връщане аз и моите приятели седяха на едни и същи места. Не знам маршрута до Алтън Тауърс /АТ/, но знам, че се движехме по магистрала. По време на пътуването автобусът спря веднъж. Не знам къде, но беше в отбивка на магистралата. Спряхме за минута. Никой не слезе от автобуса, само шофьорът. Не знам точно защо спря, отиде отпред на автобуса, но не можех да видя какво прави. Пътувахме до АТ безпроблемно, моето мнение е, че шофьорът караше професионално, без да бърза, нормално. Обстановката в автобуса беше приятна и всички доволни. Като пристигнахме в АТ шофьорът паркира на паркинг до 3-4 автобуса. Казаха ни да изчакаме докато началничката отиде да вземе билетите. Като се върна, тя ни даде билетите и ние се разпръснахме. Прекарах деня в парка със шестима от моите приятели – всичките българи. П. живее в ОК от 8 години в едно от селата. Другите бяха К., А., М., Д. и Л., всички работят във фермата и живеят тук. Не видях въобще шофьора на автобуса през целия ден. Изпих само половин чаша бира и вода. Не вземам наркотици. Времето беше мрачно, сухо, но започна да вали в края на деня. Казаха ни да сме обратно в 6, началничката ни каза това, но ние се върнахме в 6 без двайсет, защото бяхме изморени. Искам да добавя, че имахме колани на седалките но не ни казаха да гислагаме. Не ни дадоха инструкции по техника на безопасността. Като се върнахме всички се бяхме събрали, качихме се в автобуса и аз си седнах на предишното място, а шофьорът седеше на седалката до шофьора и говореше с един, когото не познавах.. Последният слезе преди да тръгне автобусът. Бих описал непознатия така: бял, млад, 20-30 годишен, средно телосложение, с къса кафява коса, без брада и мустаци, около 1-1.75 висок, въпреки, че не мога да кажа точно, защото седеше. Беше без очила, не видях обеци, нито татуировки. Беше облечен с риза с дълъг ръкав, оранжева, но не съм сигурен. Изчакахме 6-7 минути и тогава автобусът започна пътуването. Началничката ни провери по списъка си. После тя каза на шофьора, че всички сме тук и се качи на горния етаж. Като тръгвахме росеше, но в далечината видях, че се задава порой. Не знам пътя, но зная, че това беше същият път, по който дойдохме. Спомням си, че си седях на мястото и разговарях с останалите. На масата срещу мен имах затворена бутилка кока кола. 10 минути след като тръгнахме, на един от завоите бутилката кока кола падна от масата и шофьорът каза “извинявайте”, но това не ми се стори необичайно. Бях зает да си говоря с приятелите ми и не виждах какво става по пътя. Забелязахме, че започваме да се спускаме по стръмна улица и, че автобусът взе да ускорява и взехме два завоя много бързо. Задницата на автобуса поднасяше и чух шофьора да крещи, че спирачките му не работеха, той крещеше “Няма спирачки! Няма спирачки!” Гласът му звучеше като че ли плачеше. Шофьорът се стремеше да овладее автобуса и да вземе завоите. Тогава видях остър десен завой и къща срещу мен. Знаех, че ще се сблъскаме, сграбчих седалката отпред и затворих очи. Следващото нещо, което помня е, че хората се блъскахаоколо мен и върху мен и ме бутаха. Повече не чух шофьора. Следващото нещо, което видях е, че автобусът беше се обърнал на една страна в градина и бяхме разбили каменна стена. Мисля, че стената ни спаси. Спомням си, че след като взехме втория завой, видях кола идваща към нас със светнати фарове и помислих, че ще се сблъскаме с тази кола. Затворих очи. Не знам да сме ударили колата. Това, което помня е, че беше тъмна кола. Помня, че когато автобусът спря в градината, се стремях да намеря прозорец, успях да счупя най-близкия прозорец – срещу мен с двата си крака и с две други момчета, за да изляза. Помня, че хората бяха в паника, плачеха, крещяха и се опитваха да излязат. Не видях шофьора. Когато успях да се измъкна, почнах да помагам на останалите да излязат. Полицията и линейките дойдоха бързо и се включиха да помагат. Аз нямам наранявания. Бих добавила, че по време на пътуването не съм видял шофьора да говори по мобилния си телефон, нито да се разсейва, нито да приказва. Моето мнение е, че той е добър шофьор, професионален. Д. беше началничка на екскурзията и ни даваше инструкции на английски и всички я разбирахме. Спомням си, че като се измъкнах от автобуса, валеше обилно. Спомням си, че шофьорът беше много, много изплашен, по гласа му: “Няма спирачки! Няма спирачки!” Приятелят на А. ми обясни какво значи “No breaks” и тогава ми стана ясно, че ще се сблъскаме. Мисля, че шофьорът беше по-изплашен от нас. Доколкото знам автобусът не беше претъпкан. Знам, че имаше доста хора, желаещи, но фермата не позволи на излишните хора да дойдат с нас. Известно ми е, че 2 литовки и 1 полякиня, които бяха на втория етаж са в сериозно състояние. Познавам ги от работа на полето, но не им знам имената. Известно ми е, че има и смъртен случай – един поляк на име П., който е наш бригадир.
Ще добавя, че не сме вземали никакви хора по пътя за АТ, нито пък са слизали хора от автобуса.
Откакто съм на работа в тази ферма е имало и още една екскурзия, преди около месец, когато отидохме на морето и видяхме пингвини и моржове. Не знам как се казва мястото, но е на 2 часа разстояние. Използваха същата фирма за превозвач, но шофьорът беше различен. Същият този шофьор ни води на полето всеки ден и затова го знам със сигуронст. При този случай на екскурзията автобусът не беше пълен и в Питърбъроу спряхме и взехме хора-поляци. По време на тази екскурзия не е имало проблеми нито със шофьора, нито с автобуса. При този случай имаше два автобуса – един на един етаж и един на два етажа, но не знаядали двуетажният автобус беше същият който беше в Алтън Тауърс.
2. Очевидец А.П.
...Нямаше проблеми освен, че започнва да вали и чистачките на предното стъкло не работеха. Шофьорът спря да ги провери, излезе от автобуса и направи нещо, беше за минута кратко и като тръгнахме, чистачките работеха. Нямаше други спирания. Д. провери дали всички сме налице, но не зная дали тя беше отговорничката. Имаше колани по седалките, но никой не ни каза да ги сложим. Като цяло нямаше инструкции какво да правим в рейса. Като пристигнахме в АТ, росеше, но не съм сигурна. Казаха ни да се върнем в 6 без петнайсет, но не знам кой, хората питаха. Прекарах деня с още 6-има българи. Да съм изпила половин чаша, дори и толкова нямаше – малка бира. Не взимам наркотици. На връщане заех същото място, на което седях на отиване, което направиха и другите хора. Въпреки, че валеше, беше светло и видимостта беше ясна. 10 минути след като тръгнахме, видях В. да се обръща и да крещи :”Няма спирачки!” Забелязах, че автобусът слизаше много бързо по нанадолнището. Погледнах към шофьора и го чух да вика нещо на английски, което аз не разбирах. Той викаше много пъти едно и също нещо. Гласът му беше много разтревожен. В. продължи да вика “Няма спирачки”, тогава и аз извиках на останалите “Дръжте се, няма спирачки”, защото приятелят ми беше на втория етаж. Тогава прегърнах М. с лявата си ръка и грабнах седалката с дясната. Затворих очи, знаех, че ще се сблъскаме, защото автобусът се движеше с много висока скорост по нанадолнището по път с много завои. Автобусът щеше да катастрофира. Всички в автобуса бяха паникьосани и крещяха. Затворих очи и всичко след това се случи много бързо. Следващото нещо, което усетих, беше много висок звук и силен удар и тогава автобусът спря. Чух чупене на прозорци и крясък на хора. Преди удара чух шофьора да плаче. Той дишаше дълбоко и беше много разтревожен. Почувствах, че има нещо нередно с автобуса, защото звука беше различен, сякаш жулнахме нещо. След като спряхме, се опитах да се изправя, но едно момче стъпи върху мен и М. Успях да се изправя и почнах да се озъртам за изход. Видях В. и П. да се опитват да счупят прозорец. Помня, че видях някаква течност в купето, но не си спомням дали беше нафта или вода, но миришеше на нафта. Успях да се измъкна през счупеното стъкло и П. и В. ми помогнаха да се измъкна. Като излязох навън видях, че автобусът е легнал настрани и много хора да лежат на земята. Бях шокирана и потресена и не знаех какво да сторя. Останах за кратко на мястото, а след това се отдалечих. Знам, че има смъртен случай – едно момче П. Не ми е личен приятел, но ни е посещавал и го знам. Видях го да лежи под задницата на автобуса. Беше легнал по корем и беше неподвижен. Не беше възможно да го достигнем, така, че някои от момчетата се опитаха да повдигнат автобуса и да го измъкнат, но не успяха. Сред тях бяха Д., К. и поляци. Не можах да видя лицето му, но го разпознах по дрехите. Качулката на сиучера му покриваше лицето. Суичерът беше на петна – черно и сиво, имаше тъмни панталони.
Не съм загубила лични принадлежнжости, тъй като успях да измъкна раницата си.
В резултат на катастрофата имам натъртвания по дясната ръка и десния крак
Досега съм била и на още една екскурзия – на море – през юли. Нямаше проблеми с автобуса по време на тази екскурзия. Не знам коя е фирмата, но екскурдията беше организирана от фермата ЛЛЛЛЛ. Предполагам, че е същата фирма, но не съм сигурна.
* За кой ли път пресата бърса България с Южна Африка
Разкази на българи-очевидци и потърпевши в катастрофата
1. Очевидец В. Г:
Аз съм гореподписаното лице и живея на адреса, даден на полицията в .Българка съм по народност и говоря български. В България работя като оператор на студена обработка. Дойдох в Обединеното Кралство на 27.04. 2008 за да работя като берач във фермата ЛЛЛЛ в областта Питърбъроу. Пристигнах на на летище Лютън и бях доведен от приятели, които работят в ОК. Научих за фермата от сестра ми, която работеше тук преди. Документите ми за работа са осигурени от фирма ХХХХ интернешънъл. Това е първото ми посещение в ОК и се връщам в България на ттттт
Информираха ни от фермата, че ще има екскурзия до Алтън Тауърс. Беше дадена обява на таблото седмица преди екскурзията. Други работници са били там и казаха, че е хубаво и аз реших да се запиша.. цената беше 35 лири и щеше да ни бъде удържана от седмичната заплата. В понеделник на 18.08 автобусът ни взе от фермата в 7.30 сутринта. Не мога да си спомня колко точно души бяха, но мисля, че бяхме 70-71. Автобусът беше пълен. Това, което мога да кажа за автобуса е, че беше хубав,на 2 етажа с тоалетна, бял на цвят, не помня надписи и телефони написани. Не помня в колко часа пристигнахме, но пътуването беше 21/2 часа. Седях на първия етаж от страната на шофьора, помежду нас имаше 1 м разстояние, след това двама от поляците седяха с гръб към шофьора, после имаше маса между нас и аз седях там, гледайки гърба на шофьора. На масата седеше мениджърката, чийто гръб беше обърнат към шофьора и от страна на пътеката. До нея откъм прозореца седеше приятелят й. Аз седях срещу нея, до пътеката в посока на движението. До мен, до прозореца беше приятелят ми. И на отиване, и на връщане аз и моите приятели седяха на едни и същи места. Не знам маршрута до Алтън Тауърс /АТ/, но знам, че се движехме по магистрала. По време на пътуването автобусът спря веднъж. Не знам къде, но беше в отбивка на магистралата. Спряхме за минута. Никой не слезе от автобуса, само шофьорът. Не знам точно защо спря, отиде отпред на автобуса, но не можех да видя какво прави. Пътувахме до АТ безпроблемно, моето мнение е, че шофьорът караше професионално, без да бърза, нормално. Обстановката в автобуса беше приятна и всички доволни. Като пристигнахме в АТ шофьорът паркира на паркинг до 3-4 автобуса. Казаха ни да изчакаме докато началничката отиде да вземе билетите. Като се върна, тя ни даде билетите и ние се разпръснахме. Прекарах деня в парка със шестима от моите приятели – всичките българи. П. живее в ОК от 8 години в едно от селата. Другите бяха К., А., М., Д. и Л., всички работят във фермата и живеят тук. Не видях въобще шофьора на автобуса през целия ден. Изпих само половин чаша бира и вода. Не вземам наркотици. Времето беше мрачно, сухо, но започна да вали в края на деня. Казаха ни да сме обратно в 6, началничката ни каза това, но ние се върнахме в 6 без двайсет, защото бяхме изморени. Искам да добавя, че имахме колани на седалките но не ни казаха да гислагаме. Не ни дадоха инструкции по техника на безопасността. Като се върнахме всички се бяхме събрали, качихме се в автобуса и аз си седнах на предишното място, а шофьорът седеше на седалката до шофьора и говореше с един, когото не познавах.. Последният слезе преди да тръгне автобусът. Бих описал непознатия така: бял, млад, 20-30 годишен, средно телосложение, с къса кафява коса, без брада и мустаци, около 1-1.75 висок, въпреки, че не мога да кажа точно, защото седеше. Беше без очила, не видях обеци, нито татуировки. Беше облечен с риза с дълъг ръкав, оранжева, но не съм сигурен. Изчакахме 6-7 минути и тогава автобусът започна пътуването. Началничката ни провери по списъка си. После тя каза на шофьора, че всички сме тук и се качи на горния етаж. Като тръгвахме росеше, но в далечината видях, че се задава порой. Не знам пътя, но зная, че това беше същият път, по който дойдохме. Спомням си, че си седях на мястото и разговарях с останалите. На масата срещу мен имах затворена бутилка кока кола. 10 минути след като тръгнахме, на един от завоите бутилката кока кола падна от масата и шофьорът каза “извинявайте”, но това не ми се стори необичайно. Бях зает да си говоря с приятелите ми и не виждах какво става по пътя. Забелязахме, че започваме да се спускаме по стръмна улица и, че автобусът взе да ускорява и взехме два завоя много бързо. Задницата на автобуса поднасяше и чух шофьора да крещи, че спирачките му не работеха, той крещеше “Няма спирачки! Няма спирачки!” Гласът му звучеше като че ли плачеше. Шофьорът се стремеше да овладее автобуса и да вземе завоите. Тогава видях остър десен завой и къща срещу мен. Знаех, че ще се сблъскаме, сграбчих седалката отпред и затворих очи. Следващото нещо, което помня е, че хората се блъскахаоколо мен и върху мен и ме бутаха. Повече не чух шофьора. Следващото нещо, което видях е, че автобусът беше се обърнал на една страна в градина и бяхме разбили каменна стена. Мисля, че стената ни спаси. Спомням си, че след като взехме втория завой, видях кола идваща към нас със светнати фарове и помислих, че ще се сблъскаме с тази кола. Затворих очи. Не знам да сме ударили колата. Това, което помня е, че беше тъмна кола. Помня, че когато автобусът спря в градината, се стремях да намеря прозорец, успях да счупя най-близкия прозорец – срещу мен с двата си крака и с две други момчета, за да изляза. Помня, че хората бяха в паника, плачеха, крещяха и се опитваха да излязат. Не видях шофьора. Когато успях да се измъкна, почнах да помагам на останалите да излязат. Полицията и линейките дойдоха бързо и се включиха да помагат. Аз нямам наранявания. Бих добавила, че по време на пътуването не съм видял шофьора да говори по мобилния си телефон, нито да се разсейва, нито да приказва. Моето мнение е, че той е добър шофьор, професионален. Д. беше началничка на екскурзията и ни даваше инструкции на английски и всички я разбирахме. Спомням си, че като се измъкнах от автобуса, валеше обилно. Спомням си, че шофьорът беше много, много изплашен, по гласа му: “Няма спирачки! Няма спирачки!” Приятелят на А. ми обясни какво значи “No breaks” и тогава ми стана ясно, че ще се сблъскаме. Мисля, че шофьорът беше по-изплашен от нас. Доколкото знам автобусът не беше претъпкан. Знам, че имаше доста хора, желаещи, но фермата не позволи на излишните хора да дойдат с нас. Известно ми е, че 2 литовки и 1 полякиня, които бяха на втория етаж са в сериозно състояние. Познавам ги от работа на полето, но не им знам имената. Известно ми е, че има и смъртен случай – един поляк на име П., който е наш бригадир.
Ще добавя, че не сме вземали никакви хора по пътя за АТ, нито пък са слизали хора от автобуса.
Откакто съм на работа в тази ферма е имало и още една екскурзия, преди около месец, когато отидохме на морето и видяхме пингвини и моржове. Не знам как се казва мястото, но е на 2 часа разстояние. Използваха същата фирма за превозвач, но шофьорът беше различен. Същият този шофьор ни води на полето всеки ден и затова го знам със сигуронст. При този случай на екскурзията автобусът не беше пълен и в Питърбъроу спряхме и взехме хора-поляци. По време на тази екскурзия не е имало проблеми нито със шофьора, нито с автобуса. При този случай имаше два автобуса – един на един етаж и един на два етажа, но не знаядали двуетажният автобус беше същият който беше в Алтън Тауърс.
2. Очевидец А.П.
...Нямаше проблеми освен, че започнва да вали и чистачките на предното стъкло не работеха. Шофьорът спря да ги провери, излезе от автобуса и направи нещо, беше за минута кратко и като тръгнахме, чистачките работеха. Нямаше други спирания. Д. провери дали всички сме налице, но не зная дали тя беше отговорничката. Имаше колани по седалките, но никой не ни каза да ги сложим. Като цяло нямаше инструкции какво да правим в рейса. Като пристигнахме в АТ, росеше, но не съм сигурна. Казаха ни да се върнем в 6 без петнайсет, но не знам кой, хората питаха. Прекарах деня с още 6-има българи. Да съм изпила половин чаша, дори и толкова нямаше – малка бира. Не взимам наркотици. На връщане заех същото място, на което седях на отиване, което направиха и другите хора. Въпреки, че валеше, беше светло и видимостта беше ясна. 10 минути след като тръгнахме, видях В. да се обръща и да крещи :”Няма спирачки!” Забелязах, че автобусът слизаше много бързо по нанадолнището. Погледнах към шофьора и го чух да вика нещо на английски, което аз не разбирах. Той викаше много пъти едно и също нещо. Гласът му беше много разтревожен. В. продължи да вика “Няма спирачки”, тогава и аз извиках на останалите “Дръжте се, няма спирачки”, защото приятелят ми беше на втория етаж. Тогава прегърнах М. с лявата си ръка и грабнах седалката с дясната. Затворих очи, знаех, че ще се сблъскаме, защото автобусът се движеше с много висока скорост по нанадолнището по път с много завои. Автобусът щеше да катастрофира. Всички в автобуса бяха паникьосани и крещяха. Затворих очи и всичко след това се случи много бързо. Следващото нещо, което усетих, беше много висок звук и силен удар и тогава автобусът спря. Чух чупене на прозорци и крясък на хора. Преди удара чух шофьора да плаче. Той дишаше дълбоко и беше много разтревожен. Почувствах, че има нещо нередно с автобуса, защото звука беше различен, сякаш жулнахме нещо. След като спряхме, се опитах да се изправя, но едно момче стъпи върху мен и М. Успях да се изправя и почнах да се озъртам за изход. Видях В. и П. да се опитват да счупят прозорец. Помня, че видях някаква течност в купето, но не си спомням дали беше нафта или вода, но миришеше на нафта. Успях да се измъкна през счупеното стъкло и П. и В. ми помогнаха да се измъкна. Като излязох навън видях, че автобусът е легнал настрани и много хора да лежат на земята. Бях шокирана и потресена и не знаех какво да сторя. Останах за кратко на мястото, а след това се отдалечих. Знам, че има смъртен случай – едно момче П. Не ми е личен приятел, но ни е посещавал и го знам. Видях го да лежи под задницата на автобуса. Беше легнал по корем и беше неподвижен. Не беше възможно да го достигнем, така, че някои от момчетата се опитаха да повдигнат автобуса и да го измъкнат, но не успяха. Сред тях бяха Д., К. и поляци. Не можах да видя лицето му, но го разпознах по дрехите. Качулката на сиучера му покриваше лицето. Суичерът беше на петна – черно и сиво, имаше тъмни панталони.
Не съм загубила лични принадлежнжости, тъй като успях да измъкна раницата си.
В резултат на катастрофата имам натъртвания по дясната ръка и десния крак
Досега съм била и на още една екскурзия – на море – през юли. Нямаше проблеми с автобуса по време на тази екскурзия. Не знам коя е фирмата, но екскурдията беше организирана от фермата ЛЛЛЛЛ. Предполагам, че е същата фирма, но не съм сигурна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар