Къщата на призраците, Ани Койчева

Къщата на призраците

Лондон. Анна КОЙЧЕВА, Специално за “Монитор”

Няма да кажа нови истини, ако споделя, че “предизвикателствата” на емиграцията - и чуждите, и моите, са описани далеч преди нас, при това от класиците (“Немили недраги”), така че моето е само брънка в общата кръпка от впечатления. Друго ме занимава в момента - войнстващият и въпиещ нихилизъм и неграмотност сред българските “имигранти” на Острова. Тук те подобно на останалото население също се делят на класи - работническа, долна средна, средна и горна средна. “Аристократи” има, но са рядко и не българи (Роман Абрамович и останалата руска ка-ге-бе клика, дето владее най-хубавите имоти из Кралството). Нейсе. Думата ми е обаче за онези български емигранти, които са нито аристократи, нито медиократи. За мен те се делят на същите тези категории, на които и останалите българи в родна България - искрени и неискрени, байганьовци и дребни душици и интелигентни, скромни хора. За прокопсали не ми се говори, защото не познавам прокопсал тук. И едва ли има такива. Разбира се, мнозина са онези, дето се тупат в гърдите да покажат колко пъти ходят на проститутка и какви наркотици си доставят.В къщата, в която живеех само преди осем години, нямаше тапети, рамките на прозорците бяха почернели от влага и мухъл, стените и мокета миришеха на спарено и цигари, дамаската на дивана - мръсна и омазнена, в центъра на килима - огромно петно от незнайна маслена течност, плочките в банята - изкъртени, без душ, без изолация, килерът пълен с боклуци, натъпкани остатъци от старо дюшеме, навсякъде паяци. Това беше двустайният апартамент, в който се озовах в края на август преди осем лета. Само като отворих вратата и веднага ми се поиска да не бях била тези 4000 мили за такава мизерия. А тя, мизерията продължи дълго след туй. Казвам туй само за илюстрация на факта, че в Англия опъваш не само хомота на имигрантството, но и на “мъжкото” царство. Защото, ако не сте забелязали, забележете - в Западния свят жената е много по на долно стъпало от това, на което е била в бившите комунистически страни. Комунизмът беше експеримент, обаче с уравниловката, беднотията и немотията жената и мъжът бяха поставени на една нога. Тук жената зависи 90% от креатурата, дето е до нея и дето в много случаи не заслужава да се нарече мъж. Та аз снимах та пушек се вдигаше. Снимах къщата на призраците, снимах и се чудех на себе си - на кого да ги пратя тези снимки? Ако ги пратя на мама, тя ще се уплаши, ако ги пратя на сестра ми - близначката , тя ще ме нахока... Е, държа ги тези снимки и досега някъде из дисковете. Да ми пазят топло.

Източник в. Монитор 07.06.2008

http://216.239.59.104/search?q=cache:492xqaNtrNwJ:www.monitor.bg/opinions/article%3Fsid%3D%26aid%3D159362%26cid%3D50%26eid%3D1387+%D0%BA%D1%8A%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5&hl=en&ct=clnk&cd=1&gl=uk