Всеки път като отворя чекмеджето, виждам часовника – овален, обикновен и незабележим. С изкуствена зелена каишка. По Коледа часовникът спря, та аз го взех и загледах отблизо...Нали хората си подаряват разни работи за Коледа и нали сме в Англия, сетих се за оня разказ на O’ Henry, в който героинята му си отряза косата и я продаде, а с парите купи на любимия верижка за часовник...Той пък в това време си бе продал часовника, за да й купи порцеланов гребен... Какви хора, какви времена ...
Подържах часовника, повъртях в ръка и тъкмо да го върна на мястото, външната врата се хлопна.
Най-обикновен рекламен часовник, казах си, на циферблата – емблемата на Опел, има-няма да струва 4-5 лири.
- Има нужда от батерия, ама не сега – отбеляза Майкъл като седна и отля от бутилката
Беше хубаво бургундскко вино. Във времето се носеха Коледни пожелания, ухание на печена пуйка и здраво мъжко пиене...Заразправя ми...
...Било през пролетта на 1995. Него време Майкъл често отскачал до пистата в Трокстън, Хемпшир. Там навремето работел негов приятел – и той професионален състезател. Човечецът загинал при една надпревара в Белгия, та жена му и децата му се захванали да крепят бизнеса...Сред приятелите, които им помагали, имало една фамозна дама, женена за голям директор. Дамата много си падала по Майкъл и един ден го попитала дали няма да има против да свърши “една малка работа” за шефа на съпруга й. Шефът се занимавал с внос- износ на цимент и макар да живеел в един от най-шеметните лондонски квартали – Белгравия, той прекарвал поне по 6 месеца от годината в хотелската си стая в “Рочестър”, а останалата част от годината – по света...Света на капитала...Преговори, сделки, туй-онуй..И така един следобед Майкъл се озовал в споменатия хотел Рочестър, където го чакали връзка ключове. В единайсет на следващия ден трябвало да бъде в хотел Ричмънд в Женева. Така се започнало едно изпълнено с приключения пътуване. А “малката работа” се сътояла в транспортирането на един нов-новеничък ролс ройс до неговия собственик...Поръчката била добре-дошла за Майкъл, който по това време бил в развод, та парите никога не стигали. Да караш ролс ройс не ти се пада всеки ден. Като минавал през Франция, ученичките го мислели за поп звезда и го спирали за автографи. Точно на пъпа на Европа, на границата със Швейцария, нашият здравата се оплел в посоките и на три път “случайно” минал през пропусквателния пункт. Граничарят бил абсолютно убеден, че се снима поредната серия на Джеймз Бонд и дори не му поискал документите за колата. Позабавил се, та трябвало да спре да нощува някъде по пътя. Да спре, ама къде? Не всеки хотел предлага “секюрити” паркинг за подобни возила. Разгеле, някъде към Бургундия намерил мотел с подземен гараж и на следния ден продължил към Женева.
В Ричмънд всичко се разиграло по часовник и докато му сервирали богата закуска с огромно парче шоколадов кейк, на масата се появил Клиентът. Мистър Noon, както мнозина знаят, на английски означава пладне...Но аз го нарекох Луна. Господин Луна бил висок снажен и мургав , около шест фута, слаб, добре сложен джентълмен. В ранните седемдесет. Още от първото кафе си проличало, че е високо образован и със светски обноски. От дума на дума разбрало се, че г-н Луна е оставил челядта си в един от близките курорти и бидейки сам, много би желал да направи една обиколка на Европа: Италия, Словения и нагоре – на север - Швеция, Норвегия...? Дали Майкъл не би имал нещо против да бъде негова компания...
Майкъл имал вече купен билет и същият следобед трябвало да лети обратно от Женева за Лондон. Поколебал се и отложил пътуването. Тръгнали с г-н Луна към Цюрих.
- Имате ли нещо против ако седнете отзад – попитал го Майк в качеството на шофьор
- Не, и дума да не става – казал Клиентът, ще седя отпред
Така минали няколко часа в спомени от пътувания по други земи и други времена...Жени, деца, сделки, величия и провали...Събеседникът излъчвал глад за живот и носталгия по една бурна младост - профучала като този ролс ройс през Швейцарските кантони
Клинетът не пропускал случай да поднови въпроса си към Майкъл и даже били на път да организират обиколката на Европа и пущинаците на Скандинавия, ама на Майк му светнало, че на тези и тези дати трябва да е обратно в Сицилия за демонстрацията на новата Опел Вектра
- Няма да мога, г-не, съжалявам – казал и продължил да натиска газта.
По едно време циферблатът показал, че колата има нужда от гориво.
Същински динозавър са тези ролс ройси, казва Майкъл и отпива от чашата – шест мили и един галон отива!
Спряли на една бензиностанция и Майкъл учтиво попитал “работодателя си” дали няма да има против да плати за горивото.
Оказало се, че този фин и изтънчен търговец на цимент, дето не си знае имането, нито разполагал с пари в брой, нито - с някакви кредитни карти. Нищо нямал в себе си. Господин Луна.
Майкъл стиснал зъби платил от неговия джоб 90 лири на онези цени /след време разбира се, всички разходи му били възстановени/..
Продължили към Цюрих през Алпите – още снежни, а полята вече раззеленили се..
- Каква ще бъде най-подходяшата кола за подобна обиколка? – запитал Клиентът, който сякаш бил готов начаса да влезе в първия изпречил се автосалон и да си я купи
- Порше би ви свършила най-добра работа, ама няма къде да си сложите багажа...- казал Майкъл с нескрита ирония, присъща за него в такива моменти
Като наближили Цюрих, Клиентът потретил въпроса си и Майкъл категорично отклонил
- Съжалявам, казал – имам вече подписан ангажимент в Сицилия.
Върнал се в Лондон.
На другия ден летял за Италия, където го чакали 12 нови-новенички опел-вектри. Те трябвало да бъдат показани на публиката, а на хората - да им стане ясно колко велики са новите “вектри” пред старите “кавалери”...
Така минали дни и седмици. От онези дни на реклама и демонстрации му останал този часовник. Подалрили му го след като успял да подхлъзне /нарочно/ един “кавалер” при лотосовия тест...
Сега часовникът е пак в чекмеджето. Седи си там и му напомня ...За какво ли ?...За г-н Луна?
Като отишъл да се разплатят с госпожата, Майкъл се позабавил с формулярите, а тя го стрелна в упор:
- Е как беше?
- Е някак си мина, слава Богу – смотолевил Майкъл – а кой е този г-н Луна?
- Ти шегуваш ли се, човече? Къде ти е акълът? Два дни си возил един екс премиер министър на Пакистан и не си разбрал...
Сетих се за тази случка не знам защо. Може да е покрай филма за Ганди, който показаха навръх Коледа. Може да е просто така...
След 9 месеца Майкъл научил от вестниците , че г-н Noon вече не е между живите. Починал от рак на белите дробове след продължително лечение в Щатите...
Ани Койчева
източинк ЛИТЕРНЕТ 2006
Прекрасни снимки! Поздравления!
ОтговорИзтриванеНосят ми едно като че ли мистична и леко носталгично чувство... Харесват ми, защото са уловили едно от най-ценните неща във фотографията - неподправената атмосфера на мястото.