"Наши на Острове" - как се щурмува фабрика с нелегални имигранти

Вчера работният ми ден започна много рано с пътуване още в пет сутринта, а в седем, точно както бяха изискали от мен, се озовах на сборния пункт। Първото нещо, което се случи бе, че ни раздадоха бронирани жилетки। Почакахме около половин час, а в това време сданието се изпълни с едри, яки млади мъже, спортни, силни и внушаващи страх и респект с различен цвят на кожата, националност и вероизповедание, но всички до един - лоялни към държавата и ведомството, в което работим। Потеглихме около осем часа към мястото, където трябваше да получим инструктаж। Нашият камион беше 9 по ред, след нас имаше още десетина। Пристигнахме в селото, а недалеч беше и клубът, който вече беше пълен с хора - други участници в акцията। Към десет часа започна инструктажът, а клубът непрекъснато се пълнеше с новопристигащи. На дъска в центъра на залата бяха закачени снимка и карта на нашия “обект”, които даваха представа за етажите, изходите и входовете, както и за двора, склада, оградите и изхода към улицата. По едно време преброих около двеста човека в клуба. Оказа се, че това е най-мащабната акция за последните 10 години, в която взимаха участие 8 ведомства, ръководени от регионалните Изпълкоми за Пограничен контрол. Акцията трябваше да започне в 11.00 и да обхване едновременно 4 града в Англия и Уелс.
След половин час се отправихме към нашия "обект". Колоната от камиони и полицейски коли изпълни цялата улица, но колите не бяха маркирани и минувачите не ни обръщаха внимание...или поне на мен така ми се стори.Пъплехме бавно напред, движението беше много натоварено. Спряхме и зачакахме. По улицата се зададе кола на UPS, която сигурно идваше да достави поща, после се появи тир на ARGOS, а след него и други тирове, които явно идваха да натоварят стока.
От мястото, където спряхме, видях ясно как полицаите изведнъж отвориха вратите на колите и се втурнаха тичешком към входа на обекта. Всичко това се случи мигновено. Бяха толкова много и действаха така светкавично, че никой не би си помислил дори да окаже съпротива.
След около половин час ни беше даден знак, че може да се влезе в обекта.
Стотината работници, както още си бяха с галоши и мрежички по главите, бяха натикани в столовата на втория етаж. Помещението беше претъпкано и задушно. Полицаи вардеха двата изхода. Срещу столовата имаше стаи, обозначени с табели: “стая за молитви”, “стая за почивка на шофьорите”, “стая -сушилня” и прочие, но последните не бяха никакви стаи за молитви или за почивка на никакви шофьори, ами в тях живееха част от работниците. “Наемателите”, зашеметени от това което ставаше, седяха по креватите, а полицаи ги вардеха отвън. Никой не обелваше дума. По стените над леглата се виждаха снимки на роднини, семейства и приятели. Пред вратите по коридора се вългаляха стари броеве на руски вестници и списания и един украинско-руски речник.
След броени минути целият етаж беше преобразуван. Извадихме пейки и маси от столовата и ги подредихме в коридора, готови за провеждане на разпитите.
Стаята “за пране” се превърна в диспечерски пункт за приемане и подаване на инструкции, а в една от “спалните” се правеха снимки и снемаха пръстови отпечатъци.
След 5 часа работа, интервюта и разпити се оказа, че голяма част от работниците бяха влязли нелегално в страната, а други – макар и с легални паспорти, нямаха разрешение за работа. Имаше и напълно законни, но те наброяваха само 10-12 човека.


Интервюиран D.G.T

“ Роден съм в Молдова на 12 юни 1985г. През 2001 нашите се разведоха и аз се преселих в Румъния. От 2004-та съм с румънски паспорт. Дошъл съм в Англия да работя. Като почнах първата седмица, управителят дойде и каза, че ще ни уреди документите за работа, но трябва да му платим по 1000 лири на човек. Има много момчета от нашето село, които са работили в тая фабрика и са доволни. Работим по 15-18 часа на ден, 6 дни в седмицата. Плащат ни по 250-300 лири на седмица. Получаваме си парите в брой. Мисля да купя кола и да пътувам наобратно с нея.”


Интервюиран R.P.I

“Казвам се R P I роден съм в Минск на 2 май 1979, но вече не живея там. Коя е столицата на Латвия? Ами не мога да си спомня сега. Какъв език говоря? Ами руски.Защо не говоря латвийски? Ами аз съм в Латвия отскоро и не съм имал възможност да изуча латвийски. Тука сме от януари тази година. Работим и сме добре. Няма работа за руснаци в Латвия. Тук работата е понякога 18-20 часа на ден и взимаме по 300 лири на седмица в плик. Началникът ми даде една стая във фабриката и му плащам 30 лири на седмица, иначе навън излиза два пъти по-скъпо.”



Интервюиран O.A.P

“Какъв език говоря? Говоря фарси. Какъв съм по народност? Румънец. Какъв ми е паспортът? Румънски. Къде е издаден? В Румъния.Защо да говоря румънски? Нали казах - говоря фарси. Иначе съм от Иран. Имам един приятел, той е женен за една братовчедка, той ми каза за фабриката. Дойдох през декември със самолет. Къде кацнах? На Гатуик. Какво направиха с паспорта ми? Погледнаха го и ми го върнаха. Къде отидох после? Взех автобуса за ХХХХХфийлд. Какво стана после? Моят човек ме чакаше на автогарата. Кога почнах работа? На другия ден. Дали са ми дали договор? Не дават договори тук. Но и аз не съм дошъл за договори, а да работя. Как се казвам? Пише в паспорта. Не е вярно, че е фалшив!”


ПОСЛЕСЛОВ

По добре или не до там добре познати вам причини не споменах интервюираните М।Д О।Д Ж।Г и още двамина Таврийски българи। Покрай сухото гори и суровото। Иди и обяснявай после на английските власти как след първи януари २००७ г българското правителство припознало най-сетне забравените ни сънародници, та им спретнало и по едно европейско тескере, за да могат за пътуват в Европа। Че нали иначе се водят молдованци।

Не споменавам и за Милен, обиденото турче от шуменските села, което се върна немил-недраг и насила продаде колата, която бе купил със скътани парици...

Не споменавам и за още толкова други неща।

Защото "трябва да бъдем политически коректни"। така ни учат тук.


Вж доклада “Съвременни форми на робския труд в Англия” – страница 20-21 :

http://www.antislavery.org/homepage/resources/PDF/Trafficking%20for%20Forced%20Labour%20UK%20Country%20Report.pdf