В Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия "жената е негърът на света" *

Жената е негърът на света


Неравнопоставеността между половете във Великобритания може да датира от времената на викторианците, но е в пълен разцвет и в днешно време.


Нараства опасността лекарската професия в Обединеното Кралство да стане жертва на обезценяване - това предупреждава Министерството на Здравеопазването на Великобритания в доклад, публикуван на 12 октомври т.г. и предлага мерки за предотвратяване на катастрофата. А тя, "катастрофата", вече е факт в професии като учителската и адвокатската.

Настъпващата девалвация на лекарската професия далеч няма общо с икономическия климат, нито със световната финансова криза. Причината е..., че във Великобритания все повече и повече студенти от женски пол кандидастват, биват приети, следват, завършват медицина и започват работа като лекари. Според данните, изнесени от здравното ведомство на Великобритания, през 1960 броят на студентките, приети да следват медицина е бил 492 (24% от общия прием), а през 2008-2009 броят на студентките е 4583 (56%).

В доклада се казва, че "...в условията на феминизираната работна ръка при лекарската професия, рискът с нея да последва същото, което вече стана при други професии, е голям. При тези професии нарастващият брой на жени доведе до понижаване на заплатите и до девалвация на професионалния статус." В доклада се цитира пример от проучването през 2007 на заплатите в Адвокатската камара на Великобритания, което посочва че годишната заплата на жените адвокати от £46 000 (€50 000) значително се отличава от заплатата на мъжете адвокати - £80 000.

Неравнопоставеността между половете във Великобритания по отношение на професии, заплащане и социален статус е непонятна за нас чужденците, но тя се корени в историята.

Ето как обяснява този феномен Джеръми Паксман в книгата си "Англичаните" ("The English") - свободен превод:

"В едно от писмата си от Италия Лейди Мери Уортли Монтагю пише:
Да ви кажа право няма друго кътче в света, където на нашия пол да се гледа с такова огромно презрение, така както е в Англия.

Не е за чудене тогава, че докато мнозинството мъже ентусиазирано говорели за себе си и за страната си като въплъщение на цивилизация от най-високо равнище, жени като Мери Уълстънкрафт не намирали особени основания да се гордеят с това и да числят Англия към цивилизования свят. Такива опасения обаче били далеч от ума на средностатистическия англичанин, принадлежащ към средната или горната средна класа. В края на краищата това било общество, изцяло доминирано от мъжа. Английските мъже били непоколебими: до образование да имат достъп само мъжете. Идеализираната представа за жената у Джон Ръскин** била до такава степен прочувствена, че той не бил в състояние да консумира брака си заради ужасяващото откритие, което направил, а именно, че жена му имала полово окосмяване. Смятало се, че познанието на жената трябва да се простира само дотам, доколкото тя да доставя удоволствие на мъжа си. Общовъзприето било мнението, че така и така жените имат по-малки черепи от мъжете, което означавало - по-малки мозъци. В допълнание те (жените) притежавали само незначителна енергия, физическите усилия при менструацията, появяването на гърдите, раждането на деца, всичко това определено означавало, че за умствена дейност на жените не им оставало време. Имало дори такива, които смятали, че след като менструацията може да бъде дотолкова изтощителна и инвалидизираща, даването на образование може да подхлъзне жените към стерилност. С две думи те трябва да стоят настрана от ученето. Отгоре на това образованите жени ще започнат да заемат работните места, предназначени за мъжете, което означава, че последните ще бъдат принуждавани да напускат страната и да се заселват в колониите, което от своя страна ще увеличава броя на старите моми, с две думи жените, които държат на брака и искат да се омъжат, няма нужда да се подлагат на образование."

Това казва Джеръми Паксман за англичаните. Ще добавя, че първите три жени лекари в Англия са станали лекари благодарени на факта, че са следвали медицина едната в Америка, другата в Шотландия, третата във Франция. Нито една не е била допусната да го стори в Англия.

И още нещо:

За пръв път английски университет отваря врати, за да приеме студенти от женски пол сто години по-късно, през 1948 г.

През 1978 г. Джон Ленън изпя "Жената е негърът на света".

През 2009 в Англия е политически "некоректно" да се говори за негри. Говори се за черни и бели. Говори се за женска и мъжка заплата. Както и за девалвация на учителска, адвокатска и... лекарска професия. Хубаво е това да се знае от чужденците.

Ани Койчева

* Заглавие на песен на Джон Ленън
** Университет с неговото име е един от най-скъпо платените в днешно време

http://ide.li/article3782.html



Woman is the Nigger of the World
John Lennon


Woman is the nigger of the world
Yes she is...think about it
Woman is the nigger of the world
Think about it...do something about it

We make her paint her face and dance
If she won’t be slave, we say that she don’t love us
If she’s real, we say she’s trying to be a man
While putting her down we pretend that she is above us

Woman is the nigger of the world...yes she is
If you don’t belive me take a look to the one you’re with
Woman is the slaves of the slaves
Ah yeah...better screem about it

We make her bear and raise our children
And then we leave her flat for being a fat old mother then
We tell her home is the only place she would be
Then we complain that she’s too unworldly to be our friend

Woman is the nigger of the world...yes she is
If you don’t belive me take a look to the one you’re with
Woman is the slaves of the slaves
Yeah (think about it)

We insult her everyday on TV
And wonder why she has no guts or confidence
When she’s young we kill her will to be free
While telling her not to be so smart we put her down for being so dumb

Woman is the nigger of the world...yes she is
If you don’t belive me take a look to the one you’re with
Woman is the slaves of the slaves
Yes she is...if you belive me, you better screem about it.

We make her paint her face and dance
We make her paint her face and dance
We make her paint her face and dance

Бяла Птица

През лятото имах дело в един отдалечен град, на границата със Шотландия.
Като свърших, преоблякох се и право в гората. За късмет точно този ден, времето беше хубаво и се откриваше една чудесна гледка към езерото Bassenthwaite, край планината Skiddaw. Събрали се бяха много хора да наблюдават нещо през телескопите си. Някои от тях надхвърляха 2-3000 лири, та се зачудих какво толкова има да се взират. Погледнах и аз в една от скъпоченните лупи и що да видя - чудна бяла птица си седеше кротко на една ела на около три километра разстояние и само помигваше с клепачи. Оказа се, че имам много голям късмет - на този ден отрочето на семейство орли-рибари беше решило да се "поразтъпчи" докато баща му ловеше рибка в съседното езеро и му носеше да си клъвне, а майката беше потеглила през гори и земи да прекара зимната "ваканция" в Африка.. Орелът-рибар лети и над Малта, Испания и българия, но българските пазванти го стрелят и затуй сега е в книгата на защитените видове.
Та такива ми ти работи

За една Молдованка

Doctors and Idols

The doctor sat in front of a computer, concentrating hard as she considered how to explain a two year gap in her CV. Nothing unusual there, you might think. Many of us take career breaks, but this doctor’s illegal migration in search of a job in western Europe had gone badly wrong, and she had been trafficked and forced to have sex with 10 or more men a night while her young daughter waited without news in Moldova. I met her while helping organise entrepreneurship training for trafficked women in NNNNNN.
I was idealistic when I applied to medical school. The smartest girl in my class, I wanted to save the world (more specifically Africa), have an interesting life, and never have to compromise my principles in a war, as I figured they will always need doctors. I assumed that doctors were an honourable, influential, and prestigious group and never imagined having to beg, scrape, or live at the margins of society.
Since those naive days I have met all kinds of doctors. Most would fall into the successful, generally happy, fulfilled, and economically secure category. I have also met others for whom the glittering dream went sour. This includes a few doctors struggling with addiction to morphine, and many more who are alcoholic, and doctors with careers cut in half by a ruinous court case or haunted by a past tragedy on the table. I know doctors who have been killed or injured by their patients. I have spoken with doctors who provided advice on the interrogation of prisoners or enemy combatants; the interrogation sounded more like torture to me. We all know doctors whose relationships did not survive a punishing on-call schedule and colleagues who have been bullied at work. Some doctors are corrupt, and some are incompetent, others nasty. And doctors migrate all the time—those of us who were fortunate and had a choice moved for a better opportunity. But there are also doctors working as taxi drivers and cleaners far from home, trying to send money back to their children.
This is the season of medical school hopefuls, those with straight As heading for the home run with chirpy letters asking for a two week attachment likely to help their application. Medicine is indeed a noble calling, but perhaps we should also tell applicants that it is strenuous and complex and challenges you at all levels. Doctors are not automatically loved and respected. You will have a higher risk of suicide and will at times be scared and shocked. Being a doctor does not confer protection from life’s dark corners; for some it will not even guarantee economic security.
The idol has clay feet, and cracks.
<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<>

Joint initiative disrupts gang behind 16m euro fraud16 Jul 2009

A major criminal organisation of 17 people, active since 2005 and responsible for the counterfeiting of euros with a face value of more than 16 million, distributed throughout the EU, was disrupted by the Bulgarian and Spanish prosecution and police authorities, with the help of a joint investigation team that included Eurojust and Europol.The joint investigation team – a short-term agreement between two or more EU member states/agencies – comprising members of the Bulgarian police, the Spanish Brigada Investigación del Banco de Espanã (Comisaria General de Policia Judicial), Europol and Eurojust, was formed in March this year.Twenty house searches were carried out in Plovdiv, Bulgaria, and raw material and devices for the production of the counterfeits were found. More than 82,000 counterfeit euro notes were seized in denominations of 100, 200 and 500. The notes were mainly distributed in Belgium, France, Germany, Greece, the Netherlands and Spain, but affected the entire EU.“This was an excellent international police operation, led by the Bulgarian authority, that has delivered a massive blow to a major gang of counterfeiters,” said Rob Wainwright, director of Europol. “This operation is a successful example of the capabilities of the EU legislative tool of joint investigation teams.”Europol assisted with operational analysis, coordination and information exchange, forensic, technical and on-the-spot operational support.The president of Eurojust, Mr José Luís Lopes da Mota, said: “A joint investigation team has once again proved to be a powerful tool in the fight against organised cross-border crime. The fact that prosecutors and investigators from different member states and different backgrounds can work together and exchange information on the spot is a huge step forward in police and judicial cooperation in Europe. What we have achieved now we could only have dreamt of five years ago.”

"Квартални спомени"

АРТИСТА

....Досущ като запуснатата, обрасла в тръне и шипки Мотописта, срещу която открай време живеем в София
Живеем
Сега само мама е там
А Мотопистата я наобикалят важни архитекти, мутри й кроят шапката, реститутки обграждат час по час
туй що е останало от зеленината и садят домати, паркинги и бодлива тел сепват погледа.
А вечер извеждат кучета за тоалет. Това са обитателите на Пистата.
А, намират се и такива шантави като теб - дето вечно бягат за здраве
А какво беше навремето!
Струпваха се от вси страни на България да гледат състезанията по мотоциклетизъм на писта. Стадионът почерняваше от хора, въздухът се изпълваше с мирис на моторно гориво, милиционери вардеха из храсталаците и не пускаха дечурлигата, дето и без туй сварваха да се промъкнат и да зяпат без билет. Сега Орлин Янакиев е пенсиониран чичко, а поколението мотоциклетисти след него идва да се състезава тук ,на пистата в Силверстоун. С тази разлика, че в Мидландс нито шипки има, нито диворасляци. Едни зайци се прескачат и фазани прехвърчат, ама щурци - йок.
...Нито Артиста го има тук.
Артиста се засели на пистата някъде края на 98-ма. Довлече отнякъде спален чувал, леген , едно-друго и се заключи в канцеларийката, дето отдавна наркоманите й бяха видели сметката. Сутрин докато тичах, гледах Артиста как прави сутрешния си тоалет. После тръгваше "по работа". Грижливо обръснат и в джинси го срещах на трамвайната спирка. Човек никога нямаше да рече, че Артиста е бездомник и спи на пистата.
Така мина седмица, минаха две, проточиха се месеци, зададе се зимата. Срещах Артиста да се рови из контейнерите срещу блока. Срещаха го и други комшии, ама и през ум не им минаваше да попитат кой е и откъде е. Бяха му сложили тоя прякор незнайно защо, а и незнайно кой.
Сигурна съм, че Артиста още си живее на пистата. Напоследък се появиха разни слухове, че уж щяли да приватизират Мотопистатаи да строят но жилищен квартал. Гледката щяла да се промени, изгледът към Витоша и Черни връх щял да се заличи...Както и да е. Ако видиш някъде по твоите места брадат самотник в джинси, да знаеш - това е Артиста.

Анна Койчева
2005

Из поредицата «Квартални спомени»

ОБРАТНИ РАЗПИСКИ - КРИЗА ЛИ? КАКВА КРИЗА, НЯКОЙ ВИ ЛЪЖЕ!

Криза ли? Каква криза, какви пет лева, България е в апогей! Това е разцветът на натрупване на сив капитал и смазване на подземната икономика. Магазините гъмжат от народ, народът купува, а се купува всичко – мобилни телефони, коли, къщи, имоти...Най-дългите опашки са пред офисите на нотариусите и пред магазините за мобилни телефони, ако не се брои Билла с нейните полуфабрикати. Магазини, банки и учреждения имат някакво смешно работно време – едни работят до 6, други до 7, трети до 10 вечерта...Никой не затваря в 5. Уплаши ми се окото. Това е невиждано, ако го сравниш с обстановката на Запад. Магазините /например в Белгия и в Англия/ са пълни със стока, но на хората не им трябва нищо – имат си всичко и не купуват - правят си сметка за финансите. Магазини и кафенета се затварят в четири или в пет следобед / тогава отварят кръчмите, които работят до полунощ, ТЕСКО - магазинът за храна, само той е отворен цяла нощ/... Така е сигурно, след като са живели 50 години на кредит, но и България я чака същото. Сега е много модерно да се теглят кредити в България, услужливи усмихнати девойки ти свалят звезди от небето, докато не се докопат до заветния ти подпис. А как ще се изплащат тия заеми, ако утре останеш без работа? Дни преди да замина от Англия за България, в края на май, съобщиха за поредната лавина извадени от домовете им хора, които не са в състояние да си плащат ипотеките. Това е наред с ежедневната черна хроника за другата лавина – безработни и съкратени от работа, защото работодателите им нямат пари да им плащат заплати. Ето това е криза. В България се разиграва някакъв абсурден театър, в който уж “патиланското царство” е на власт, но някой друг дърпа конците и лъже народа за някаква измислена криза. Някой използва това внушение, за да реже заплати и осигуровки, да укрива данъци и да се прави на “угрижен”. Бедата е, че народът няма как да не му “вярва”, защото алтернатива няма. Социалните помощи са минимални, а и как да бъде иначе, след като “данъчната” ни държава въобще не е данъчна? Всеки иска помощи, всеки иска надбавки, всеки иска платени отпуски, ама откъде? Нали тая държава трябва отнякъде да вземе, за да даде? И не се лъжете, че тия, дето взимат “най-много”, са държавните служители! Поинтересувайте се на Запад как е, как данъците се плащат една година в аванс, а после ако си надвнесъл повече, отиваш и си искаш разликата, как думата “данъчен” тук отеква с много по-зашеметяваща сила, отколкото думата Крал или Кралица, поразмърдайте се малко и разучете каква е на Запад цената на кметския данък всеки месец, как всеки месец наред със сметките за газ, вода, ток, интернет, телефон, пътен данък и прочие, се плаща и данък за това, че слушаш новини и че гледаш телевизия. Затова е смешно да се говори за криза в България. България е рай, данъчен и подземен рай. Затова някои чужденци я харесват, други скубят коси, че навремето са си купили жилища, а сега няма на кого да ги отдадат под наем. Толкова строежи на квадратен метър в покрайнините и в централна София, историята не помни. И ще стане /не дай си Боже/ един ден това, което се случва от три дни в Русия: в понеделник рухна сдание в Красноярск, вчера е рухнала друга сграда в центъра на Москва. Причините – гъсто и незаконно строителство. А жертвите – невинни хора. Ама няма кой да чете и гледа други новини, освен БНТ. Най-непрофесионалната телевизия! На всичкото отгоре на централната фасада върху сградата на Сан Стефано се бе изтупанчил плакат “бюлетина номер 1” Как е възможоно една институция, която претендира да е национална, до такава степен да се е самозабравила, че да не крие и дори да не прави никакъв опит да скрие партизанщината и политизацията си? Добре, че се видях с един приятел, та седнахме на приказка. Поговорихме си в едно малко "кафе", дето хората попълваха някакви графи за европейския футбол. С надеждата да познаят резултата. А резултатът от нашата среща? Говорихме и си мислихме за неща, които малко хора правят. Може би само пишещите.Повечето хора си бъбрят и оплакват, а в това няма никаква душевна благодат. Разгворът е нещо духовно и душевно и той се случва рядко.
За съжаление България е далеч от тази романтика. Това не е повече моята родина, а е един вертеп, в който се разхождат някакви претендиращи да са новата класа “буржоа” обръснати, с преметнати чантички през корема /едно време ги носеха на кръста, сега – като излязли от конфекция - през корема/ с навити крачоли на дънките мургави, или слънчасали на неопределена възраст, говорят на ти, застават на опашка зад врата ти и надничат, купуват мазни банички, ядат и говорят по мобилните телефони безкрайни несъществени разговори, разбира се на ти.. Това видях – едно безметежно говорене по телефони задължително на ти, прекъсване в разговор, неизслушване, негледане в очите, пиене по заведенията по всяко време на деня, изритване на маловажни хора и предмети, плюене, оригване и претъпкани кофи за боклук, на които пише “пазете чистота!” .
Всъщност подобрение има. Плочките на някои тротоари са подредени и залепени наново. Срещу блока ни има дръвчета. По тях пеят птички. Има дори бременни жени. И администрацията се е понаучила да работи. Само тая, дето се занимава с международното сътрудничество, искам да кажа. Останалата си е все същата. Явно от Европейския съюз са стегнали перките на съответните международни дирекции и те от немай къде са влезли в крак. Но това е чудесно! Да бяха всички чиновници като г-жа Николова от Министерството на образованието, “първи етаж, последната врата вдясно” ...или като д-р Терзиева от министерството на здравеопазването, “първи етаж, гишето вляво”. Да, ама не са...Засега. Ще почакаме, може и това един ден да стане, дай Боже!

Анна Койчева

Източник "Писма от Обедиденото Кралство"

ПС: Обяснение към снимката:

Българско ромско семейство заминава на гурбет, лети от терминал две на Новото Летище!

На добър път!

РУСКАТА "КОЛЕДА"

/7 януари/

Тя е ниска и пълна, беззъба и куца, няма още 40, но изглежда на петдесет. Седи сама в стаята, на ръба на леглото и чака. Облечена е с ватена куртка без ръкави. Ръцете й са пълни, вените никакви ги няма, медицинската сетра - индийкана име Пател , вика друга медицинска сетра да опита с вените на другата ръка.
Снидзе, така се казва пациентката,чиито име и език тук никой не разбира, пъшка и се мъчи да прикрие болката, лицето й – пълно, а очите й – скрити надълбоко зад подпухнали клепачи. По-точно лявото око. Цепка, от която гледа един изплашен син ирис. Дясното око не се вижда зад превръзката.

Една чистачка - монголка влиза в стаята да обере с парцал праха от пода. Поздравява Снидзе и я пита как е. Тя не разбира добре какво я питат и монголката повтаря на руски.

На съседното легло пристига нова болна. Води я мъж. Мъжът донася от колата две чанти с дрехи и ядене, разполага ги по столове и маси наоколо, сякаш ще останат за вечно тук, спуска завесата и се усамотява със жената.

Снидзе няма за кого да пусне завесата. Тя е дошла рано сутринта, пеш. Мъжът й потеглил за фабриката, синът - да търси работа, снахата – да кърми бебето.

Снидзе е евтина източноевропейска имигрантка. Така наричат тук пришълците от бившите Съветски републики.

Снидзе и мъжът й работят по няколко часа на седмица в една фабрика. собственост на пакистанец. Работата е на конвейр. От едната страна на линията са наредени легени със салата от риба тон, майонеза и сварени яйца. Хлябът идва нарязан и готов за производство. Много хляб пада зад линията. Работниците не го събарят, а бутат на земята, стъпват върху него и го ритат към контейнера с отпадъци. Ако беше до Снидзе, тя ще се наведе, ще го събере и ще го занесе вкъщи. Когато имат късмет – работят и през петте дни на седмицата. От известно време окото й почна да тече и собственикът на фабриката я реши да я отстрани.


Днес по Юлианския календар е Руската Коледа, а иначе – редовен ден от седмицата, сряда. Точно в 11 часа пропищява пожарна сирена.. Пациентите-овце в кошара стоят и гледат вцепенено. Отваря се една врата – авариен изход. Сестрата - безцеремонна африканка на име Хортенс, обяснява, че това е учебна тревога и всеки трябва да остане на място.
Снидзе се прекръства, вратите пак се отварят и животът продължава по старому. Хортенс идва при леглото на Снидзе, пляска няколко шамарчета по ръката й, напипва въпросната вена, забожда “абокат” в нея, записва нещо в тетрадчицата си и продължава към следващата пациентка.

Две двойки пенсионери седят в чакалнята. Наоколо са разпилени изоставени списания, които те разлистват за сетен път. Зяпат безмислена телевизионна реклама. Показват диети за отслабване, снимки на сутиени и призив за помощ за гладуващите в Етиопия.
Сестрата минава с поднос, на който има ръкавици, шишенца с течности и вързоп марли. Спира пред всеки от чакащите, нахлузва ръкавица, отваря съответното шишенце и капе по капка от течността в нечие око.

Чистачката монголка прибира изцапаните марли. Една от пациентките, пенсионерка се интересува как е работата в болницата и дали е доволна от живота си тук. Монголката казва, че е много добре, сгодена е и заедно с нейната заплата, се оправят горе долу.

Идва докторът, двайсетина – годишен, със шотландска фамилия. Пита Снидзе дали всичко е наред. Тя се усмихва уплашено, друго да каже не знае. Докторът маха превръзката и обяснява , че днес ще оперира една част от тумора. Подава й да подпише договора, после прави две снимки с камера - в профил и анфас, прибира договора и поема към кабинета си.


След операцията откарват Снидзе обратно в стаята й. Тя отваря око за кратко, но после се унася в сън. Присънва й се, че пътува в някакъв дълъг влак и кондукторът й казва, че мястото за машинист е свободно. Тъкмо се зарадва, че е намерила работа за сина си и влакът спира на един перон, от където се качва мъжът й. Той я ръчка да бързат, защото таксито чака навън. Влакът тръгва. От мъка и яд Снидзе се събужда и разбира, че операцията е свършила. Сестрата Хортенс се е надвесила над нея и пита дали я боли някъде, иска ли да пие, или да яде нещо.
Снидзе нищо не иска. Тя се надява някой от нейните близки да дойде. Снидзе се облича, приготвя се и сяда на леглото в очакване. Идва докторът. Според него всичко е минало добре, дава й рецепта и тъкмо да се отдалечи, Снидзе бръква под леглото, издърпва чантата, отваря я изважда от нея кутия и му я подава.
- Благодаря, казва тя на английски
- Благодаря, казва и докторът – на английски.

Снидзе си облича палтото и куцайки, бавно се отправя по коридора към изхода на болницата.

Докторът взима кутията и тръгва към кабинета си. Но като минава покрай сестринската стая, спира, отваря контейнера за инфектирани отпадъци и я пуска в него.


Вечерта тихо падна

Медицинската сестра Пател остана последна в офиса, свали сестринската униформа, изяде сандвича с къри и тръгна към нощната бензиностанция да чисти тоалетната

Докторът вечеря с двама началници, на които показа снимки от окото на Сниедзе.

Пациентката пенсионерка се забърза към първата улична телефонна кабина, набра номера на имиграционни власти и им съобщи, че чистачката в болницата е от монголски произход.

Монголката чистачка влезе в квартирата и докато оправяше леглото, помисли колко хубаво би било мъжът й да бе тук при нея сега.
На свобода.

Анна Койчева

ПС Имената не отговарят на действителните