неделя, 2 март 2014 г.

четвъртък, 19 декември 2013 г.

КЕНТЪРБЪРИЙСКИ ЯБЪЛКИ ***ОТКЪС***


ГОЛЕМИ ЧЕРНИ ОЧИ

 

 

 

 

“ Тя казва, че имам големи черни очи. Казва и, че съм целият черен като нощ, та очите ми светели като зелени семафори в нея.

Чакам я да се събуди, да отвори перденцата и това е сигурен знак, че в къщата е вече топло и има нещо за хапване.

Понякога ме поканва да спя при тях и аз съм толкова благодарен! Търкалям се по пода и виря крака нагоре, а тя щрака наоколо с една черна кутийка, отдето излизат светкавици като по време на дъжд, смее се и показва  на  господаря как в едно такова  малко прозорче съм се побрал аз, целият аз! После занася кутийката на бюрото, снажда я с някакво шнурче, натиска едно копче и от това голямата машина с екран като на кино оживява. Господарката най-си обича таз машина и по цели дни и нощи  дращи нещо  по една чинийка най-отпред. На нея няма за ядене, ама е пълно с дребни бели плочици, дето мърдат като ги натисна с лапи. Но господарката за това не знае и ме оставя на воля в стаята докато ги няма.  Веднъж тя разля чаша с някаква кафява течност и от това плочиците залепнаха и аз повече не успях да ги разиграя...Донесоха друга. Лапите на господарката са топли и меки, но имат израстъци, та й е по-лесно от мен да си играе с плочиците. Аз се покатервам на коленете й, тя ме милва да кротувам и аз гледам как на екрана вместо филм, оживяват дълги чертички и боички, от които  нищо не разбирам. После господарката ме сваля на пода, взема четката от стената и почва да ме реши. От това ми става толкоз драго на душата, че понякога я сграбчвам и гризкам... Спомням си детството, когато с моята сестричка си играехме безгрижно във фермата. Мама ни беше родила тъкмо пет, а старата стопанка нямаше нито време, нито нерви да ни готви, нито да ни  води по доктори , та един ден се намерихме всите накуп в котешко-кучешкия хотел. Това беше най-страховитият преиод в моя двайнайсет годишен котешки живот. Единственото удоволствие, което получавахме, бе всяка неделя сутрин да ни решат с една  рошава четка с дълга дръжка. Но с нея решеха всите котки в приюта, та аз бързо прихванах някаква  лоша  болест. Дойде най-подир  един възрастен  господин и той отсъди: това семейство тук, а онова – там. Така и стана. Аз си намерих работа на домашен любимец в една възрастна госпожа. Тя е глуха и сляпа с едното око, та като се звънне на вратата, аз съм този, дето бута с гърди и лапи, отварям и душа да разбера кой е гостенинът. Няма страшно. Тя си има само един приятел. Старият Бърни, който идва да подрязва градината. През лятото се крия под тежките  зелени храсти на лаврата, но през зимата е страшно. Възрастната госпожа не ме пуска да спя в къщата, а ми е постлала в гаража. Но аз като бивш любимец номер едно, не мога да преглътна таквоз унижение, та бързо се разшавах из махалата и от къща на къща, попаднах на моята  сегашна мила добра господарка. Прекрасно е това да имаш две къщи! Колко му трябва на един котарак да бъде щастлив! Една милувка и паничка с вода...А храната сам си я изкарвам сам – пълно е с мишки наоколо...А сега на работа, че пак падна сняг...

 

петък, 6 декември 2013 г.

КЕНТЪРБЪРИЙСКИ ЯБЪЛКИ - ПРЕДИСЛОВИЕ


ПРЕДИСЛОВИЕ

 

 

Ще ви помоля да ме извините,

ако съм смесил хора знаменити

със низшите по общия ни друм.

Отдайте туй на простия ми ум.

Джефри Чосър 1378

Из „Кентърбърийски разкази“ /превод Александър Шурбанов/

 

 

Градчето Кентърбъри - част от община Кент,  е разположено насред  обширните  овощни  градини на Юго-Източна Англия. Така се случи, че преди време  животът ме довя тук.  В едно от моите раншни „Писма от Обединето от Кралство“ /Изд.  „Литернет“, 2006 / писах учудена от китните ябълкови градини.  Тогава не знаех, че в Кентърбъри  виреят ябълки . Нали почти всичко се внася от Индия, Пакистан или Испания ... А ябълките не се отличават особено  от нашите  в България. Вкусът им е кажи-речи същият ,  сортовете,  цветът и големина – познати, а като се прибави и фактът, че ги берат българи /наред с другите бригадири, прииждащи всяко лято от „бедните източноевропейски държави“/, кръгът се затваря.  С годините  към онази случка се прибавиха нови и нови и кентърбърийските  ябълки в моята градина трябваше да бъдат обрани. Вярвам, че реколтата ще ви се хареса.

 

Ани Койчева

 


*Имената на всички лица са измислени, а названията на  населените места и имения  не отговарят на действителните

сряда, 20 ноември 2013 г.

КЕНТЪРБЪРИЙСКИ ЯБЪЛКИ - СБОРНИК РАЗКАЗИ

Сборникът разкази „Кентърбърийски ябълки“  е своеобразно  продължение на дебютната книга на Ани Койчева  „Писма от Обединеното Кралство “  десет години по-късно.С много хумор, самоирония и смях през сълзи авторката повдига завесата на една друга географска ширина, чиито герои  може и да  не са чували кой е  Бай Ганьо или  Андрешко, но живеят, общуват и разсъждават като тях. А в това време недалеч от Нулевия  меридиан на Гринич,в овощните градини  на Кентърбъри продължават да пристигат берачи на ябълки ... Събирачи на мечти.

неделя, 28 юли 2013 г.

КОЛИБАТА НА ЧИЧО ТОМ


Колибата на Чичо Том
На Галя

....
Като ме видя такава умърлушена, старият санитар Уелингтън, приседна, помълча, после попита дали може да ми предложи чай, или навярно кафе? ....

 /Пълният текст е публикуван в сборника "Кентърбърийски ябълки", издателство Сиела ноември 2013/

 

неделя, 14 юли 2013 г.

ЖЕНАТА НА ПОЛКОВНИКА


ЖЕНАТА НА ПОЛКОВНИКА

 

....В отделението доведоха нов болен. Казваше се Джеф и беше на 88 години. Запазен мъж, личеше си, че е бил хубавец на младини. ....

 /Пълният текст е публикуван в сборника "Кентърбърийски ябълки", издателство Сиела ноември 2013/

НАГРОЧИЛО СЕ Е НЕБЕТО


НАГРОЧИЛО СЕ Е НЕБЕТО

 

...Веднъж в края на февруари  трябваше да предавам дежурство на един колега, дето малко познавах. ...

 /Пълният текст е публикуван в сборника "Кентърбърийски ябълки", издателство Сиела ноември 2013/