петък, 1 август 2008 г.

Една Нощ в Ал Джазира или...








....За една несъстояла се пресконференция



По случай една година от завръщането на българските медици у дома










Докато чаках да започне някаква митична пресконференция, която уж сателитът щеше да предава от София, изгледах накуп толкова български програми, колкото едва ли бих гледала дори ако се намирах в София। А пресконференция така и не се провежда. Но аз стоя послушно и уплътнявам времето в гледане и слушане на това, което пишат българските и световните медии по случая “Либия и българските медици”।Намирам се на пъпа на Лондон в Ал Джазира, арабската телевизия, която поиска да им преведа новините около освободените наши сестри. Вчера пак бях тук. Голям майтап, вместо на Сан Стефано в София, откъдето бълват какви ли не всякаквици, аз се намирам в центъра на света и гледам как се правят и ПРОДАВАТ новини...Ал Джазира мнозина отъждествяват с арабските шейхове в Катар и Доха, други с Ал Каида, а трети – с двете сестри-хубавици, които водят предаванията от студиото в Лондон. Работата е, че кварталът, в който от две години пребивават офисите на Ал Джазира, е пълен с арабски хубавици. Толкова хубави жени накуп за единица време едва ли могат да бъдат видяни в друга точка на планетата. На два хвърлея от студиото на Ал Джазира се намира Хайд Парк, а малко по-надолу по улицата, водеща към Музея на Кралица Виктория и съпруга й Алберт, се намира пищният и известен със скъпите и прескъпите дрънкулки магазин Хароудс. Собственикът му, както е известно, е също... арабин.По улицата можеш да чуеш всякакъв говор, но не и английски: италиански, гръцки, арабски, сръбски, турски, испански, иврит, даже и – български. Като се абстрахирам от настоящите наводнения в Централна Англия и Южен Уелс, иде ми да кажа, че и Средиземно море е “придошло” и заляло с културата си Найтcбридж - тази част на Лондон, където се разиграва нашият спектакъл.От няколко дни насам всеки ден по обед телефонът ми звъни и ме викат по спешност в Ал Джазира: да бъда там за всеки случай, под ръка, че български език, за разлика от арабски, никой не разбира.Е, какво пък, стягам се и тръгвам. Вземам такси, което излиза на цената на един самолетен билет, ала Ал Джазира плаща. Не плаща обаче обяда. В офисите на телевизията всеки служител си носи старателно подготвена кутия със закуска, обяд и вечеря. Журналистите тук работят поне по 12 часа на ден и повечето от тях научават за времето навън от прогнозите на синоптиците. Астрономическото време? То също е относително понятие - в студиото има часовници, но те показват времето в Доха, Куала Лумпур и Ню Йорк. Има и един, дето сочи средно европейско време, но не и това, което е в момента в Англия. За България да не говорим – нея я няма на нито един от тези циферблати, а като се добави, че Стивън Кул - кореспондентът на Ал Джазира в София, непрекъснато назовава столицата ни с името “Сафея”, вместо София, не ми остава нищо друго, освен да немея в очакване на още новини.А те не закъсняват: свещеното теле Шамбо, което от три месеца е с диагноза туберкулоза, по законите на Англия днес трябва да бъде “приспано”. Да, но индуските монаси в Уелс, на които то принадлежи, направили кордон и дори полицията не може да им излезе на глава. Според индуската религия кравата е свещено животно и никой няма право да й отнема живота.Друга новина е, че 78-годишна индийска свекърва застава пред съда в обвинение за заговор за убийство на 21-годишната й снаха.Трета новина са пожарите в Македония.Четвърта – булките по интернет в Украйна.Пета – прострелян тийнейджър на пъпа на Лондон.Новини?България никога не е била водеща новина на Острова, освен ако не се отнася до трафик на хора или търговия с бебета. Случаят на българските сестри в Либия пада като дъжд от ясно небе и англичаните отварят моментално чадър в защита. СПИН? Вътреболнична инфекция? Невинни медици? Мно-о-о-ого съмнително.Истината е, че в самата Англия от 4 години насам върлува неконтролируема вътреболнична инфекция с име “метицилин устойчив златен стафилокок”. Причината е, че в концепцията на ангийското здравеопазване подобно на Либия и за разлика от България думи като хигиена, дисциплина и дезинфекция не съществуват. Както е тръгнало, току-виж и тук е пламнала някоя инфекция от СПИН, пък после иди и се чуди дали това не е “терористична атака”. Но за английското здравеопазване и нивото на тукашните болници съм писала на друго място.… Пресконференция така и не се случва. Стоя и послушно уплътнявам времето в гледане и слушане на още новини.Идва ред на прогнозата за времето. Хубавицата в студото я сменят с друга хубавица. Първата остава листовете, дето държеше през изминалия час в лявата си ръка, откачва невидимо микрофонче от ревера си, снема някакво шнурче от ухото си и напуска стъклената стая. Тръгва към тоалетната. След нея се разнася ухание на помада и арабска свежест…






Анна Койчева






източник ЛитерНет









Няма коментари:

Публикуване на коментар