Компир в мундир

Компир в мундир


Щрихи от английския живот на източноевропейските емигранти

Събота. В китното градче Корби в централна източна Англия /или както шеговито го наричат “град К”/ полицаи отклоняват движението. Англичаните послушно обръщат колите си и заобикалят тържището. Минава шествие, състоящо се от един стар военен камион, /натоварен с музика/, група цветнокожи, имитиращи туземци и дузина момичета, облечени в розови туники.
Карнавалът събира пари за борбата с рака. Из въздуха се носят латиноамерикански ритми, руски патриотични, циганска зурла и сръбски фолк. Градчето К. е известно с интернационалната си “дружба между народите” и тук наред с англичани, живеят португалци, африканци, поляци, литовци, латвийци, молдовци,украинци,словенци, сърби, а може да има и българи. Допреди 20-тина години това е било център на стомано преработването и рудодобива. Но...всичко замряло откак почнали да се раждат хора с уродства и се установило, че добиваната руда е радиоактивна. Оттогава К. станал нежелана “дестинация” за живеене, а с това – цените на жилищата паднали, та и до днес. Може би затуй градът е обетована земя за приходящите от Източна Европа имигранти, които бързо си намират работа из фабриките за тоалетна хартия, плодове, преработване на отпадъци и др.
В централната част има две полски магазинчета и един руски “супермаркет”. Казват му “Руска баня” и в него продават консерви, замразена храна, подправки, компактдискове с руска дискотечна музика, руски филми, “свалени” от интерент и руски вестници, издавани в Англия.
В съседство е разположен друг “център на източно-европейската култура” – Сръбската куча. За късмет този ден кучата е отворена, та влизам да видя какво е по вътре. В кучата намирам двама души – един сърбин и един молдовец. Чуват се циганско-сръбско-румънски песни . Представям им се. Те също си казват имената. Олег – молдовецът много обича да слуша молдавска музика, а само при сърбина можело да се намери. Иначе по паспорт е латвиец и работи като мияч на коли в една автокъща. Вече половин години е тук и още не си е ходил в Молдова, но и не смее, за да не му направят спънки на връщане... Разхождам се, зяпам, зяпат ме и те.. Има една голяма стая, отредена за танци, събрания и вечеринки. На едната стена е подреден кът с икони, православен календар, кандило, сръбското знаме и лика на Лазар Сръбски. Сърбите в града са най-многобройната етничесдка група, повече 3000 души.
Един от тях е Мирогор или Горомир, колкото пъти го попиташ – все променя реда на двете съставки. Той държи ключа от кучата. Предпазлив е. Особено като “разуме”, че “разумем шта ми прича”.
През пролетта негов сънародник и носител на британски паспорт, отивайки на почивка в бившата си родина, бе заловен при кацането, арестуван и хвърлен в следствен изолатор край Сава. Цялата сръбска общност в градчето К. се надигна в прошение към властите да защити събрата им, но всуе останаха техните напъни, както и тези на администрацията на Кралицата. Оказа се, че сънародникът им бил издирван от властите в Сърбия заради предполагаемо участие в погроми в Сребреница, води се следствие и точка по въпроса...
Горомир държи ключа от кучата, но не е наясно с ключа към своето собствено сърце. Казва, че е разбит от мъка откак се е случило туй със събрата му, започнал да се запива и да не се прибира, та отскоро и жената взела, че го натирила. Сега живее при друга жена - “оно се зове хазяйка”, казва. Литовка. Или латвийка. Не е сигурен. Двете държави му се бъркат. И продължава:
- Есте са компири сръпски и руски и латски, ако е компир в мундир !


Горомир поназнайва английски, но набляга на македоно-сръбско-босненско-хърватския.
Оказва се, че литовката, или латвийка - хазяйка така да се каже, го гощавала редовно с “компир в мундир”, което било много “лепо”
ядене.
Денят преваля, а с това за моя събеседник настава време да затваря кучата. След като удря ключ на заведението, отправяме се той – за квартирата си, аз към паркинга.
По пътя, дето сутринта е минало карнавалното шествие с девойките в розово, сега са разпънати маси и има почерпка. Улицата е затворена, така, както едно време милиционери затваряха булевард България зададеше ли се Тато.
По масите е сложена храна: пилешки бутчета, ориз, индийски лучени кюфтета и прочие. Минувачите пускат пари кой колкото може в обща каса и си сипват в пластмасови чинийки. А ето я и самата литовка-латвийка-хазяйка. Посреща Горомир-Мирогор, хваща го под ръка, а той не пропуща да ме представи на своя английско-сръбско-руски:

- ”Македонка”!

Латвийко-литовката на име Зина, възторжено посреща факта, че разбирам руски и още на втората минута изчуруликва, че ако търся квартира, или познавам някого, който търси, при нея има свободна стая и след миг изстрелва калкулацията:
- Сто лири на седмица, като в това се включва всичко и няма да плащате никакви други сметки.
Поблагодарих й и съвсем на шега я попитах дали компирите са включени в цената.
- Как, само 8 минути електричество са нужни, не е скъпо! Значи купуваш картофа, измиваш го, слагаш го в чиния, надупчваш го с вилица, пъхаш го в микровълновата, чакаш 8 минути и готово.

Това беше рецептата за яденето, което на руски наричат картофель в шкуре, на “сръпски” - компир в мундир, на английски “джакет патейто”, а ние българите си го знаем като цял печен картоф. Добре, че бе Зина да ме просветли.
От дума на дума се изясни, че Зина работи във фабрика за зеленчуци, както и картофи, а къщата е неин “втори бизнес”. Във фабриката работа имало една седмица а , четири – не. Та затуй Зина се видяла в чудо и намерила друго решение за препитанието си.

- Вземаш една къща под наем, трябва да има поне три спални и хазяинът да не живее в нея. Веднага си намираш хора и я пускаш под наем на самите тях. Хем живееш вътре, хем не плащаш нищо, а и печелиш от цялата тази работа. Така е тук.
Умна литовка. Или латвийка

Гледах ги как се отдалечават. Той – тромав и пълен с надежда, тя – кипяща от енергия и самоходен калкулатор. Вървяха по улицата към своята къща. За него - квартира. За нея - дом.
Има ли значение ? В един свят, който сам е заприличал на една огромна квартира, дето не се знае кой е хазяин, кой – квартирант, но всеки иска от другия наем, а дали се плаща и - на кого, пак не е ясно.

Отивам да сложа “компирите”.



Ани Койчева



Личните имена не отговарят на действителните

източник LiterNet