ГОЛЕМИ ЧЕРНИ ОЧИ
“ Тя казва, че имам големи черни очи. Казва и, че съм
целият черен като нощ, та очите ми светели като зелени семафори в нея.
Чакам я да се събуди, да отвори перденцата и това е
сигурен знак, че в къщата е вече топло и има нещо за хапване.
Понякога ме поканва да спя при тях и аз съм толкова
благодарен! Търкалям се по пода и виря крака нагоре, а тя щрака наоколо с една
черна кутийка, отдето излизат светкавици като по време на дъжд, смее се и
показва на господаря как в едно такова малко прозорче съм се побрал аз, целият аз!
После занася кутийката на бюрото, снажда я с някакво шнурче, натиска едно копче
и от това голямата машина с екран като на кино оживява. Господарката най-си
обича таз машина и по цели дни и нощи
дращи нещо по една чинийка
най-отпред. На нея няма за ядене, ама е пълно с дребни бели плочици, дето
мърдат като ги натисна с лапи. Но господарката за това не знае и ме оставя на
воля в стаята докато ги няма. Веднъж тя
разля чаша с някаква кафява течност и от това плочиците залепнаха и аз повече
не успях да ги разиграя...Донесоха друга. Лапите на господарката са топли и
меки, но имат израстъци, та й е по-лесно от мен да си играе с плочиците. Аз се
покатервам на коленете й, тя ме милва да кротувам и аз гледам как на екрана вместо
филм, оживяват дълги чертички и боички, от които нищо не разбирам. После господарката ме сваля
на пода, взема четката от стената и почва да ме реши. От това ми става толкоз
драго на душата, че понякога я сграбчвам и гризкам... Спомням си детството, когато
с моята сестричка си играехме безгрижно във фермата. Мама ни беше родила тъкмо
пет, а старата стопанка нямаше нито време, нито нерви да ни готви, нито да
ни води по доктори , та един ден се
намерихме всите накуп в котешко-кучешкия хотел. Това беше най-страховитият
преиод в моя двайнайсет годишен котешки живот. Единственото удоволствие, което
получавахме, бе всяка неделя сутрин да ни решат с една рошава четка с дълга дръжка. Но с нея решеха
всите котки в приюта, та аз бързо прихванах някаква лоша
болест. Дойде най-подир един
възрастен господин и той отсъди: това
семейство тук, а онова – там. Така и стана. Аз си намерих работа на домашен
любимец в една възрастна госпожа. Тя е глуха и сляпа с едното око, та като се
звънне на вратата, аз съм този, дето бута с гърди и лапи, отварям и душа да
разбера кой е гостенинът. Няма страшно. Тя си има само един приятел. Старият
Бърни, който идва да подрязва градината. През лятото се крия под тежките зелени храсти на лаврата, но през зимата е
страшно. Възрастната госпожа не ме пуска да спя в къщата, а ми е постлала в
гаража. Но аз като бивш любимец номер едно, не мога да преглътна таквоз
унижение, та бързо се разшавах из махалата и от къща на къща, попаднах на
моята сегашна мила добра господарка.
Прекрасно е това да имаш две къщи! Колко му трябва на един котарак да бъде
щастлив! Една милувка и паничка с вода...А храната сам си я изкарвам сам –
пълно е с мишки наоколо...А сега на работа, че пак падна сняг...
“
