Марушка

Едно време, след Чурен /селото, за което съм разказвала неведнъж/ се преселихме в друго селце, този път не в Родопите, а в Средна гора. Селото беше спретнато и чисто, но суша мореше и посеви и добитък. Основна работна ръка бяха не други, а циганите калайджии. Циганите в това село бяха работливи и прибрани и за разлика от циганите , такива, каквито ги знаем, с измами, далавери и кражби не се занимаваха. Срещу нас в къщата имаше едно циганско семейство: Пройчо и жена му имаха дребни дечиня и една каручка с магаре. Жената - млада и с хубава външност циганка, чакаше рожба, но това не й пречеше да излиза всяка сутрин на работа, да товари каручката с покъщнина и да изпровожда мъжа си и натовареното до уши магаре в полето. Една сутрин видяхме, че има някаква суетня из двора и Марушка /така се викаше циганката/ спря да товари магаренцето. Децата клякаха и притичваха наоколо и все надничаха под каручката, да бяха изтървали нещо под нея.
Тоя ден магарицата роди. Роди малко магаренце, което до заник слънце можа да се изправи на задните си крачка и все се мъчеше да проходи. Водата пак беше спряла в селото, а покрай суетнята Пройчо, жената и децата пресушили и послединя бидон, та дядо им извика да дойдат да си наточат от нашия варел, за да имат да поминат до сутринта и на добичето да дадат. Не се мина и седмица и Марушка роди - четвърто дете, момиченце беше и, много му се радваха.
Не помня какво стана по-натам , но ми се иска да вярвам, че и на малкото магаре му бяха дошли силици. А животът след това беше тръгнал по старому. Както казва един мой добър приятел "такъв е животът на всички бедни хора по света. В Англия или България разлика за сиромасите няма"

Ани Койчева