През ноември 2007 г. Би Би Си излъчи филма на Кейт Блейуът за "изоставените деца" на България, който постепенно се превърна в емблема на гузната съвест на Източна Европа и на това какво не трябва да е "една държава член на Европейския съюз". Пак по това време по друг канал на британската телевизия вървеше филмът "Новата Европа" на Майкъл Палин, в който България беше представена като държавата квартал "Столипиново" с народен любимец Азис.На 3-ти март тази година предаването "Женски час" по радио Би Би Си продължи темата за изоставените деца на България.В Англия , за разлика от България, не съществуват домове за "заточване" на деца. Учрежденията, в които родителите могат да оставят отрочетата си с вродени недъзи, когато им е трудно да се справят, имат статут на рехабилитационни центрове и болници. В общия случай родителите в Англия (биологични или приемни), а не домовете са тези, които отглеждат деца с умствено или физическо изоставане. Това се извършва не без помощта на социални, държавни и частни помощи, кредитни отстъпки, надбавки и преференции. Има обаче и случаи, в които жени, неспособни да се справят с грижите за детето инвалид, или прекратяват бременността, или дават увреденото бебе за отглеждане от държавата. За едно такова решение открито заговори в края на 2008 г. известната с острия си език журналистка от "Таймс" Минет Марин. Статията є, озаглавена "Родители на децата с Даун, длъжни сте да направите трудния избор" предизвика протести и свирепа критика. Не е изненадващо, че Роза Монктън, предводителка на движението "Кампания за изоставените деца на България", се оказа сред противниците. Самата тя майка на момиченце с Даун, тя се разплака по радиото и каза, че да се дават деца в приюти само защото са родени с Даун е жестоко.
След скандала, който предизвика филмът на Би Би Си преди повече от година, децата от дома в Могилино бяха преместени в защитени жилища и живеят при много по-добри условия.
Коя е г-жа Монктън? Нейното име се появи пак преди седмица под статия (също в "Таймс"), озаглавена "Интернираните деца на България - гузна съвест за Европа". Описаното в текста преразказва филма на Кейт Блейуът от 2007 г. за състоянието на дома в с. Могилино. Новото, което г-жа Монктън излага, е "масовото приемане в тези домове на деца със синдром на Даун, които държавата взема от майките". Вероятно това е бил един от мотивите за Джейн Гарбиън - водеща на "Женски час", да покани Роза Монктън в предаването си, излъчено точно на 3-ти март. Тези, които чуха предаването, станаха и свидетели на начина, по който водещата "даваше думата" на участниците: Роза Монктън в студиото, а на телефонната линия - Владимир Береану - на кристален английски от България и Христо Монов от Агенцията за защита на децата с неговата преводачка.Но защо най-после англичаните не си погледнат собствения двор?В болниците, училищата и детските градини на Англия имат право да работят само кадри, чиито криминални досиета са чисти. Дотук добре. Докосването само с пръст на дете по рамото се счита за посегателство и се отразява пагубно на трудовата биография на този, който си го е позволил. И това добре. В Англия децата не се малтретират институционално и за това спомагат както законодателството и съответните учреждения, така и дебнещите от всеки ъгъл камери за наблюдение. "Заточването" на деца може да не се извършва институционално, но затова пък се прави на друго ниво. Седмица след приключване на случая Шанън Матюз общественото мнение на Острова отново беше затрупано с лавина потресаващи данни за две умъртвени деца отново в Йоркшир, този път - в Донкастър.Не по-малко жесток се оказа случаят с 11-месечния П. (Baby P - в Англия имената на децата и техните лица се пазят в тайна) и неговата сестричка. Семейството на тези две деца - "майка", татко и квартирант, обитаващо социално жилище в един от най-бедните квартали на Лондон - Харингей, се е редувало да бие и малтретира бебето П., докато един ден то не издъхнало със...счупен гръбнак. И в двата случая зад смъртта на тези деца, родени с леки малформации, стои не друг, а собственото им "семейство" , което още веднъж илюстрира правилото, че ако не институционално, децата в Англия се изтезават, бият и измъчват до смърт индивидуално - в собствените им домове, от собствените им родители и роднини. В тях камери за наблюдение липсват .И това е държава от Европейския съюз...?!!
След скандала, който предизвика филмът на Би Би Си преди повече от година, децата от дома в Могилино бяха преместени в защитени жилища и живеят при много по-добри условия.
Коя е г-жа Монктън? Нейното име се появи пак преди седмица под статия (също в "Таймс"), озаглавена "Интернираните деца на България - гузна съвест за Европа". Описаното в текста преразказва филма на Кейт Блейуът от 2007 г. за състоянието на дома в с. Могилино. Новото, което г-жа Монктън излага, е "масовото приемане в тези домове на деца със синдром на Даун, които държавата взема от майките". Вероятно това е бил един от мотивите за Джейн Гарбиън - водеща на "Женски час", да покани Роза Монктън в предаването си, излъчено точно на 3-ти март. Тези, които чуха предаването, станаха и свидетели на начина, по който водещата "даваше думата" на участниците: Роза Монктън в студиото, а на телефонната линия - Владимир Береану - на кристален английски от България и Христо Монов от Агенцията за защита на децата с неговата преводачка.Но защо най-после англичаните не си погледнат собствения двор?В болниците, училищата и детските градини на Англия имат право да работят само кадри, чиито криминални досиета са чисти. Дотук добре. Докосването само с пръст на дете по рамото се счита за посегателство и се отразява пагубно на трудовата биография на този, който си го е позволил. И това добре. В Англия децата не се малтретират институционално и за това спомагат както законодателството и съответните учреждения, така и дебнещите от всеки ъгъл камери за наблюдение. "Заточването" на деца може да не се извършва институционално, но затова пък се прави на друго ниво. Седмица след приключване на случая Шанън Матюз общественото мнение на Острова отново беше затрупано с лавина потресаващи данни за две умъртвени деца отново в Йоркшир, този път - в Донкастър.Не по-малко жесток се оказа случаят с 11-месечния П. (Baby P - в Англия имената на децата и техните лица се пазят в тайна) и неговата сестричка. Семейството на тези две деца - "майка", татко и квартирант, обитаващо социално жилище в един от най-бедните квартали на Лондон - Харингей, се е редувало да бие и малтретира бебето П., докато един ден то не издъхнало със...счупен гръбнак. И в двата случая зад смъртта на тези деца, родени с леки малформации, стои не друг, а собственото им "семейство" , което още веднъж илюстрира правилото, че ако не институционално, децата в Англия се изтезават, бият и измъчват до смърт индивидуално - в собствените им домове, от собствените им родители и роднини. В тях камери за наблюдение липсват .И това е държава от Европейския съюз...?!!
Анна Койчева
източник
ЛИТЕРНЕТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар