Как се става английски гражданин

Как се става английски гражданин?Ами как – много просто

Влизаш в страната (легално), живееш в нея определен брой години, работиш там, плащаш си осигуровките, сметките и данъците в хазната на кралицата, не се проявяваш криминално, не ругаеш, не плюеш, не късаш цветя в градинките, не лепиш афиши по улиците, не рисуваш графити, не риташ и не чупиш телефонни будки и кошчета за боклук, не посягаш на гъските и патиците в обществените блата, та да се гощаваш с тях, не ловиш риба в реките, а ако ти се закачи някое попче на въдицата, мигом го пращаш обратно във водата, не пиеш, а ако препиеш - не се биеш с никого, не крадеш водка, нито друг алкохол, нито каквото и да било от магазините или от чантите на хората, нито пък от техните джобове, не караш кола или колело с превишена скорост... М-да। А като настъпи уреченият ден, подаваш документи, чакаш 10-20 седмици да ги разгледат, ако си бил одобрен, ти изпращат дебело писмо. Ако не си бил одобрен – пак ти пращат дебело писмо. Разликата е, че във втория случай подаваш жалба, а в първия отиваш на церемония. За целта в писмото се мъдри химнът на Великобритания в телеграфен стил, два вида клетви – едната за атеисти, другата – за вярващи, и бланка, в която трябва да зачеркнеш две квадратчета – искаш ли да се здрависаш с лейтенанта, упълномощен от Кралицата да ти връчи високото звание, или не искаш да се здрависаш (някои африкански племена не познават този жест, както и много други, но това не им пречи да кандидатстват за поданици на Кралицата)... На уречения ден отиваш на отреденото за нуждите на церемонията място. Това е или селсъветът или градският такъв. На портала те посреща усмихнат чернокож портиер, следва още по-усмихната азиатка-рецепционитска, която проверява ти ли си това на снимката или някой друг... Отиваш в залата, където вече чакат десетина като теб, сядаш и се понасяш в спомени. Какво беше преди 30 години, а преди 40? Ех, не беше толкова отдавна времето, когато ти връзваха чавдарската връзка, а после – пионерската. А клетвата пред комсомола? А клетвата пред партията (за тия, дето са били партийци, аз минах метър)... В залата се носи някаква музика, сред която без усилие разшифроваш “Реквиемът” на Моцарт, песента от филма “Д-р Живаго” с Омар Шариф и Джули Кристи, а след тях – прелюдия от последната серия на “Хари Портър”.Настава време за церемонията. Вратите се хлопват. Усмихнатият портиер е вече не портиер, а конферансие, а усмихнатата рецепционистка се оказва лейтенантка, упълномощена от Кралицата да проведе церемонията. Казваш си името и повтаряш клетвата след него. Това прави и всеки останал от групата кандидати за английски граждани. Идва ред и на химна. След дълга музикална интродукция настава мигът да се възпее Кралицата (в интерес на истината, руснакът до мен въобще не пееше, дори не си отваряше устата)... Ръкопляскания, сядане по местата и поименно връчване на грамотите.Това е.Имаме само 15 минути на разположение. След това започва друга церемония, с която се дава началото на новото преброяване на кралските птици. Всяка година, по едно и също време на лятото, специално оборудвани ловци влизат в езерата и каналите на Кралството и броят лебедите, птици, които по закон принадлежат единствено на Кралицата. Никой няма право да ги лови, пече и яде. Само тя, когато реши.

Автор: Анна Койчева, пардон Anna कोय्चेवा

08।08.2008 - 22:42Посетено: 186





източник ЛитерНет



http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=6327&sid=79

http://liternet.bg/publish9/akojcheva/index.html

Катастрофата в Алтън Тауърс – 18।08।2008 , българи помагат на оцелелите

LONDON (Reuters) 19.08.2008 - By Peter Griffiths : The passengers, from Poland, Latvia, Lithuania, Romania and South Africa*, were on a coach trip from Peterborough that had just left ...
* За кой ли път пресата бърса България с Южна Африка


Разкази на българи-очевидци и потърпевши в катастрофата

1. Очевидец В. Г:

Аз съм гореподписаното лице и живея на адреса, даден на полицията в .Българка съм по народност и говоря български. В България работя като оператор на студена обработка. Дойдох в Обединеното Кралство на 27.04. 2008 за да работя като берач във фермата ЛЛЛЛ в областта Питърбъроу. Пристигнах на на летище Лютън и бях доведен от приятели, които работят в ОК. Научих за фермата от сестра ми, която работеше тук преди. Документите ми за работа са осигурени от фирма ХХХХ интернешънъл. Това е първото ми посещение в ОК и се връщам в България на ттттт
Информираха ни от фермата, че ще има екскурзия до Алтън Тауърс. Беше дадена обява на таблото седмица преди екскурзията. Други работници са били там и казаха, че е хубаво и аз реших да се запиша.. цената беше 35 лири и щеше да ни бъде удържана от седмичната заплата. В понеделник на 18.08 автобусът ни взе от фермата в 7.30 сутринта. Не мога да си спомня колко точно души бяха, но мисля, че бяхме 70-71. Автобусът беше пълен. Това, което мога да кажа за автобуса е, че беше хубав,на 2 етажа с тоалетна, бял на цвят, не помня надписи и телефони написани. Не помня в колко часа пристигнахме, но пътуването беше 21/2 часа. Седях на първия етаж от страната на шофьора, помежду нас имаше 1 м разстояние, след това двама от поляците седяха с гръб към шофьора, после имаше маса между нас и аз седях там, гледайки гърба на шофьора. На масата седеше мениджърката, чийто гръб беше обърнат към шофьора и от страна на пътеката. До нея откъм прозореца седеше приятелят й. Аз седях срещу нея, до пътеката в посока на движението. До мен, до прозореца беше приятелят ми. И на отиване, и на връщане аз и моите приятели седяха на едни и същи места. Не знам маршрута до Алтън Тауърс /АТ/, но знам, че се движехме по магистрала. По време на пътуването автобусът спря веднъж. Не знам къде, но беше в отбивка на магистралата. Спряхме за минута. Никой не слезе от автобуса, само шофьорът. Не знам точно защо спря, отиде отпред на автобуса, но не можех да видя какво прави. Пътувахме до АТ безпроблемно, моето мнение е, че шофьорът караше професионално, без да бърза, нормално. Обстановката в автобуса беше приятна и всички доволни. Като пристигнахме в АТ шофьорът паркира на паркинг до 3-4 автобуса. Казаха ни да изчакаме докато началничката отиде да вземе билетите. Като се върна, тя ни даде билетите и ние се разпръснахме. Прекарах деня в парка със шестима от моите приятели – всичките българи. П. живее в ОК от 8 години в едно от селата. Другите бяха К., А., М., Д. и Л., всички работят във фермата и живеят тук. Не видях въобще шофьора на автобуса през целия ден. Изпих само половин чаша бира и вода. Не вземам наркотици. Времето беше мрачно, сухо, но започна да вали в края на деня. Казаха ни да сме обратно в 6, началничката ни каза това, но ние се върнахме в 6 без двайсет, защото бяхме изморени. Искам да добавя, че имахме колани на седалките но не ни казаха да гислагаме. Не ни дадоха инструкции по техника на безопасността. Като се върнахме всички се бяхме събрали, качихме се в автобуса и аз си седнах на предишното място, а шофьорът седеше на седалката до шофьора и говореше с един, когото не познавах.. Последният слезе преди да тръгне автобусът. Бих описал непознатия така: бял, млад, 20-30 годишен, средно телосложение, с къса кафява коса, без брада и мустаци, около 1-1.75 висок, въпреки, че не мога да кажа точно, защото седеше. Беше без очила, не видях обеци, нито татуировки. Беше облечен с риза с дълъг ръкав, оранжева, но не съм сигурен. Изчакахме 6-7 минути и тогава автобусът започна пътуването. Началничката ни провери по списъка си. После тя каза на шофьора, че всички сме тук и се качи на горния етаж. Като тръгвахме росеше, но в далечината видях, че се задава порой. Не знам пътя, но зная, че това беше същият път, по който дойдохме. Спомням си, че си седях на мястото и разговарях с останалите. На масата срещу мен имах затворена бутилка кока кола. 10 минути след като тръгнахме, на един от завоите бутилката кока кола падна от масата и шофьорът каза “извинявайте”, но това не ми се стори необичайно. Бях зает да си говоря с приятелите ми и не виждах какво става по пътя. Забелязахме, че започваме да се спускаме по стръмна улица и, че автобусът взе да ускорява и взехме два завоя много бързо. Задницата на автобуса поднасяше и чух шофьора да крещи, че спирачките му не работеха, той крещеше “Няма спирачки! Няма спирачки!” Гласът му звучеше като че ли плачеше. Шофьорът се стремеше да овладее автобуса и да вземе завоите. Тогава видях остър десен завой и къща срещу мен. Знаех, че ще се сблъскаме, сграбчих седалката отпред и затворих очи. Следващото нещо, което помня е, че хората се блъскахаоколо мен и върху мен и ме бутаха. Повече не чух шофьора. Следващото нещо, което видях е, че автобусът беше се обърнал на една страна в градина и бяхме разбили каменна стена. Мисля, че стената ни спаси. Спомням си, че след като взехме втория завой, видях кола идваща към нас със светнати фарове и помислих, че ще се сблъскаме с тази кола. Затворих очи. Не знам да сме ударили колата. Това, което помня е, че беше тъмна кола. Помня, че когато автобусът спря в градината, се стремях да намеря прозорец, успях да счупя най-близкия прозорец – срещу мен с двата си крака и с две други момчета, за да изляза. Помня, че хората бяха в паника, плачеха, крещяха и се опитваха да излязат. Не видях шофьора. Когато успях да се измъкна, почнах да помагам на останалите да излязат. Полицията и линейките дойдоха бързо и се включиха да помагат. Аз нямам наранявания. Бих добавила, че по време на пътуването не съм видял шофьора да говори по мобилния си телефон, нито да се разсейва, нито да приказва. Моето мнение е, че той е добър шофьор, професионален. Д. беше началничка на екскурзията и ни даваше инструкции на английски и всички я разбирахме. Спомням си, че като се измъкнах от автобуса, валеше обилно. Спомням си, че шофьорът беше много, много изплашен, по гласа му: “Няма спирачки! Няма спирачки!” Приятелят на А. ми обясни какво значи “No breaks” и тогава ми стана ясно, че ще се сблъскаме. Мисля, че шофьорът беше по-изплашен от нас. Доколкото знам автобусът не беше претъпкан. Знам, че имаше доста хора, желаещи, но фермата не позволи на излишните хора да дойдат с нас. Известно ми е, че 2 литовки и 1 полякиня, които бяха на втория етаж са в сериозно състояние. Познавам ги от работа на полето, но не им знам имената. Известно ми е, че има и смъртен случай – един поляк на име П., който е наш бригадир.
Ще добавя, че не сме вземали никакви хора по пътя за АТ, нито пък са слизали хора от автобуса.
Откакто съм на работа в тази ферма е имало и още една екскурзия, преди около месец, когато отидохме на морето и видяхме пингвини и моржове. Не знам как се казва мястото, но е на 2 часа разстояние. Използваха същата фирма за превозвач, но шофьорът беше различен. Същият този шофьор ни води на полето всеки ден и затова го знам със сигуронст. При този случай на екскурзията автобусът не беше пълен и в Питърбъроу спряхме и взехме хора-поляци. По време на тази екскурзия не е имало проблеми нито със шофьора, нито с автобуса. При този случай имаше два автобуса – един на един етаж и един на два етажа, но не знаядали двуетажният автобус беше същият който беше в Алтън Тауърс.





2. Очевидец А.П.

...Нямаше проблеми освен, че започнва да вали и чистачките на предното стъкло не работеха. Шофьорът спря да ги провери, излезе от автобуса и направи нещо, беше за минута кратко и като тръгнахме, чистачките работеха. Нямаше други спирания. Д. провери дали всички сме налице, но не зная дали тя беше отговорничката. Имаше колани по седалките, но никой не ни каза да ги сложим. Като цяло нямаше инструкции какво да правим в рейса. Като пристигнахме в АТ, росеше, но не съм сигурна. Казаха ни да се върнем в 6 без петнайсет, но не знам кой, хората питаха. Прекарах деня с още 6-има българи. Да съм изпила половин чаша, дори и толкова нямаше – малка бира. Не взимам наркотици. На връщане заех същото място, на което седях на отиване, което направиха и другите хора. Въпреки, че валеше, беше светло и видимостта беше ясна. 10 минути след като тръгнахме, видях В. да се обръща и да крещи :”Няма спирачки!” Забелязах, че автобусът слизаше много бързо по нанадолнището. Погледнах към шофьора и го чух да вика нещо на английски, което аз не разбирах. Той викаше много пъти едно и също нещо. Гласът му беше много разтревожен. В. продължи да вика “Няма спирачки”, тогава и аз извиках на останалите “Дръжте се, няма спирачки”, защото приятелят ми беше на втория етаж. Тогава прегърнах М. с лявата си ръка и грабнах седалката с дясната. Затворих очи, знаех, че ще се сблъскаме, защото автобусът се движеше с много висока скорост по нанадолнището по път с много завои. Автобусът щеше да катастрофира. Всички в автобуса бяха паникьосани и крещяха. Затворих очи и всичко след това се случи много бързо. Следващото нещо, което усетих, беше много висок звук и силен удар и тогава автобусът спря. Чух чупене на прозорци и крясък на хора. Преди удара чух шофьора да плаче. Той дишаше дълбоко и беше много разтревожен. Почувствах, че има нещо нередно с автобуса, защото звука беше различен, сякаш жулнахме нещо. След като спряхме, се опитах да се изправя, но едно момче стъпи върху мен и М. Успях да се изправя и почнах да се озъртам за изход. Видях В. и П. да се опитват да счупят прозорец. Помня, че видях някаква течност в купето, но не си спомням дали беше нафта или вода, но миришеше на нафта. Успях да се измъкна през счупеното стъкло и П. и В. ми помогнаха да се измъкна. Като излязох навън видях, че автобусът е легнал настрани и много хора да лежат на земята. Бях шокирана и потресена и не знаех какво да сторя. Останах за кратко на мястото, а след това се отдалечих. Знам, че има смъртен случай – едно момче П. Не ми е личен приятел, но ни е посещавал и го знам. Видях го да лежи под задницата на автобуса. Беше легнал по корем и беше неподвижен. Не беше възможно да го достигнем, така, че някои от момчетата се опитаха да повдигнат автобуса и да го измъкнат, но не успяха. Сред тях бяха Д., К. и поляци. Не можах да видя лицето му, но го разпознах по дрехите. Качулката на сиучера му покриваше лицето. Суичерът беше на петна – черно и сиво, имаше тъмни панталони.
Не съм загубила лични принадлежнжости, тъй като успях да измъкна раницата си.
В резултат на катастрофата имам натъртвания по дясната ръка и десния крак
Досега съм била и на още една екскурзия – на море – през юли. Нямаше проблеми с автобуса по време на тази екскурзия. Не знам коя е фирмата, но екскурдията беше организирана от фермата ЛЛЛЛЛ. Предполагам, че е същата фирма, но не съм сигурна.

Англосаксонците и Войната в Южна Осетия - какво става?

Днес се навършва седмица от началото на военния конфликт между Грузия-Осетия-Русия।
Честно казано до преди седмица мислех, че Желязната завеса не само че падна през 1989, но и вече ръждяса. Огромна грешка! От 6 дни съм в недоумение. Светът продължава да е разделен на две. Този път - не от желязна завеса, а от медийна такава. Следя английското радио и телевизионни канали, следя и българските вестници - всички до един припяват едно и също като папагали - грузия била жертвата, а Русия - агресор. Включвам сателита, а от там - съвършено други новини долитат. Сякаш идват не от сателита, а от друга планета.
Къде е истината?

Една Нощ в Ал Джазира или...

....За една несъстояла се пресконференция

По случай една година от завръщането на българските медици у дома

Докато чаках да започне някаква митична пресконференция, която уж сателитът щеше да предава от София, изгледах накуп толкова български програми, колкото едва ли бих гледала дори ако се намирах в София। А пресконференция така и не се провежда. Но аз стоя послушно и уплътнявам времето в гледане и слушане на това, което пишат българските и световните медии по случая “Либия и българските медици”।Намирам се на пъпа на Лондон в Ал Джазира, арабската телевизия, която поиска да им преведа новините около освободените наши сестри. Вчера пак бях тук. Голям майтап, вместо на Сан Стефано в София, откъдето бълват какви ли не всякаквици, аз се намирам в центъра на света и гледам как се правят и ПРОДАВАТ новини...Ал Джазира мнозина отъждествяват с арабските шейхове в Катар и Доха, други с Ал Каида, а трети – с двете сестри-хубавици, които водят предаванията от студиото в Лондон. Работата е, че кварталът, в който от две години пребивават офисите на Ал Джазира, е пълен с арабски хубавици. Толкова хубави жени накуп за единица време едва ли могат да бъдат видяни в друга точка на планетата. На два хвърлея от студиото на Ал Джазира се намира Хайд Парк, а малко по-надолу по улицата, водеща към Музея на Кралица Виктория и съпруга й Алберт, се намира пищният и известен със скъпите и прескъпите дрънкулки магазин Хароудс. Собственикът му, както е известно, е също... арабин.По улицата можеш да чуеш всякакъв говор, но не и английски: италиански, гръцки, арабски, сръбски, турски, испански, иврит, даже и – български. Като се абстрахирам от настоящите наводнения в Централна Англия и Южен Уелс, иде ми да кажа, че и Средиземно море е “придошло” и заляло с културата си Найтcбридж - тази част на Лондон, където се разиграва нашият спектакъл.От няколко дни насам всеки ден по обед телефонът ми звъни и ме викат по спешност в Ал Джазира: да бъда там за всеки случай, под ръка, че български език, за разлика от арабски, никой не разбира.Е, какво пък, стягам се и тръгвам. Вземам такси, което излиза на цената на един самолетен билет, ала Ал Джазира плаща. Не плаща обаче обяда. В офисите на телевизията всеки служител си носи старателно подготвена кутия със закуска, обяд и вечеря. Журналистите тук работят поне по 12 часа на ден и повечето от тях научават за времето навън от прогнозите на синоптиците. Астрономическото време? То също е относително понятие - в студиото има часовници, но те показват времето в Доха, Куала Лумпур и Ню Йорк. Има и един, дето сочи средно европейско време, но не и това, което е в момента в Англия. За България да не говорим – нея я няма на нито един от тези циферблати, а като се добави, че Стивън Кул - кореспондентът на Ал Джазира в София, непрекъснато назовава столицата ни с името “Сафея”, вместо София, не ми остава нищо друго, освен да немея в очакване на още новини.А те не закъсняват: свещеното теле Шамбо, което от три месеца е с диагноза туберкулоза, по законите на Англия днес трябва да бъде “приспано”. Да, но индуските монаси в Уелс, на които то принадлежи, направили кордон и дори полицията не може да им излезе на глава. Според индуската религия кравата е свещено животно и никой няма право да й отнема живота.Друга новина е, че 78-годишна индийска свекърва застава пред съда в обвинение за заговор за убийство на 21-годишната й снаха.Трета новина са пожарите в Македония.Четвърта – булките по интернет в Украйна.Пета – прострелян тийнейджър на пъпа на Лондон.Новини?България никога не е била водеща новина на Острова, освен ако не се отнася до трафик на хора или търговия с бебета. Случаят на българските сестри в Либия пада като дъжд от ясно небе и англичаните отварят моментално чадър в защита. СПИН? Вътреболнична инфекция? Невинни медици? Мно-о-о-ого съмнително.Истината е, че в самата Англия от 4 години насам върлува неконтролируема вътреболнична инфекция с име “метицилин устойчив златен стафилокок”. Причината е, че в концепцията на ангийското здравеопазване подобно на Либия и за разлика от България думи като хигиена, дисциплина и дезинфекция не съществуват. Както е тръгнало, току-виж и тук е пламнала някоя инфекция от СПИН, пък после иди и се чуди дали това не е “терористична атака”. Но за английското здравеопазване и нивото на тукашните болници съм писала на друго място.… Пресконференция така и не се случва. Стоя и послушно уплътнявам времето в гледане и слушане на още новини.Идва ред на прогнозата за времето. Хубавицата в студото я сменят с друга хубавица. Първата остава листовете, дето държеше през изминалия час в лявата си ръка, откачва невидимо микрофонче от ревера си, снема някакво шнурче от ухото си и напуска стъклената стая. Тръгва към тоалетната. След нея се разнася ухание на помада и арабска свежест…

Анна Койчева

източник ЛитерНет

http://ebulletin.liternet.bg/news.php?page=news_show&nid=6273&sid=25