Това е свободен свят! Анна Койчева

Това е свободен свят!

Преди две седмици Националната комисия по статистика обяви резултатите от проучване за прираста на населението на Острова. “Дейли Мейл” и другите ежедневници подеха темата, според която, ако населението продължава да нараства със същите темпове, след десет години “този малък остров” ще наброява 70 млн. души. На страниците на “Експрес” бе публикувана дискусия за придошлите през последните десетилетия емигранти и за влиянието им върху инфраструктурата, здравеопазването и икономиката на държавата. Участниците в спора - Джон Хъмфрис, Иън Дейвис и анонимен професор от Оксфорд - защитават различни тези, но като цяло са единодушни, че този прираст ще се отрази пагубно на канализацията, отходните и питейните води на Острова. Голям интерес будят две малки дописки, публикувани в левия долен ъгъл на колонката за читателски писма, и двете получени по електронната поща:1. “...Ползите от емиграцията са прекалено големи, за да се откажем от нея поради липса на по-добра инфраструктура. Самото строене на инфраструктура ще създаде работни места, ще се засилва икономическата активност, ще се обновява старата инфраструктура и т.н.”2. “...След полско-латвийската инвазия, вече не могат да се спестят Бог знае колко пари от неквалифицирана работа, в UK става все по-скъпо, наемите хвърчат нагоре, вече е проблем да си намериш по-свястна работа в някои части на UK, индексът на издръжка в Кралството става все по-непоносим, но въпреки това няма начин - продължаваме да блъскаме, внушавайки си, че тук е най-добре...”Сигурно случайно, няколко други събития повториха темата за “малкия Остров” и неговата инфраструктура.Издателство Bloomsbury Publishing PLC пусна от печат дългоочакваната книга “Как постоихме Великобритания” на известния журналист, водещ няколко радио и телевизионни програми Дейвид Дъмблъби. Г-н Дъмблъби, известен със своите екстравагантни обноски, остър език и заядливи въпроси, е написал една увлекателна история за Англия по времето на кралица Виктория. Пътувайки от север на юг и от запад на изток, той обикаля катедрали, катери се по мостове, броди из затворени фабрики, и железници, чака пред кметства и казина, “пее” във вариетета – включително във вариетето в Лийдс, където свои спектактли е поставял Чарли Чаплин през 50-те, наднича из виадукти и гробища...Ала дъхът на читателя спира върху фотосите на подземията в Манчестер, разказаното за които трудно може да бъде повярвано. В първата половина на 19-ти век в Манчестър е имало около 560 памучни фабрики, в които са работели повече от 110 000 души, 35 000 от които – деца. Прииждащите към града нископлатени работници и техните семейства са били “настанявани” в подземия без канализация, вода и електричество. Без прозорци! Подземията са били прокопавани като тунели под самите сгради и там клетниците са живели, без да знаят кога е ден и кога – нощ.На тези работници се дължи мощният индустриален напредък, с който Англия става световна сила само след броени десетилетия. Средната продължителност на живота им е била 30 години. Кралица Виктория, индустриалната революция, филантропите, Маркс и неговият “спонсор” Енглес – на всички тях също е отредено място в тази занимателна книга. “A great look at Britain” - един великолепен поглед към Англия – завършва коментара към нея.Това е свободен свят – така се нарича последният филм на английския режисьор Кен Лоуч, който разбуни критиката напоследък. “Свободният” свят, за който иде реч, е Англия и в това нито авторите, нито героите на филма, нито критиците имат съмнение. На страниците на “Таймс” Джаспър Рийз описва видяното като “задълбочен и провокативен разговор за съвременността” в Англия. Друг журналист, на страниците на “Муви Мейл”, окачествява филма като “безспорна полза за английското кино”."Това е свободен свят" е филмов разказ за имигрантите и техния труд в Англия, за агенции по труда и “комисионите”, които те взимат, и за куп други нелицеприятни истини.“Твърде късно е да говорим за имигрантите. Според организацията Migrationwatch, нетният ефект от труда на имигрантите е 1 лира на глава от населението на седмица” – обажда се журналистката Минет Марин от своята вестникарска рубрика в “Обзървър” и добавя иронично:"...Шокиращо е, че такава колосална историческа промяна ни беше наложена без наше знание и съгласие..." Но за свободния свят, в който г-ца Марин и останалите 60 млн. поданици на Кралицата живеят..., ще продължа следващата седмица.
Автор: Ани Койчева28.10.2007 - 15:02

Източник ЛитерНет

http://ebulletin.liternet.bg/news.php?page=news_show&nid=4736&sid=28