Англичани взимат матури на 40, Ани Койчева

Англичани взимат матури на 40
Квестори се чудят, че Шекспир е преведен на български
Лондон. Анна Койчева специално за “Монитор”

"Никога повече английски до края на живота ми!" С този радостен възглас приключи своя зрелостен изпит по английски език и английска литература едно от момчетата в едно английско училище.От време на време тукашното кметство приплаква за неплатени сътрудници квестори за матурите, та тази година се цаних и аз като доброволка. Процедурата по набиране на работна ръка, макар и безплатна, е дълга и тромава като всички мероприятия в държавния апарат на Острова. Жури в състав трима служители на селсъвета ме покани на интервю да разбере годна ли съм за работата. Въпроси ми задаваха всякакви - с какви мисли лягам и с какви мисли ставам всеки ден, какво ще сторя, ако спечеля 100 лири от лотарията, а накрая ми дадоха да попълня тест, за да видят дали съм грамотна и като така - ще бъда ли в състояние да прочета и да разбера Кодекса им на труда. Забравих да спомена, че интервюто започна с преглед на криминално досие (дали имам такова), както и с разрешителното за работа - легално ли пребивавам в обединеното им кралство и ако да, пише ли го в паспорта ми? Месец по-късно получих писмо по пощата, че отговарям на техните критерии. И така - дойде време за матурите.



В края на месец май и първите дни на юни стотици зрелостници на Острова се струпват в уречен ден и час пред вратите на баскетболни зали, тенис игрища и други спортни съоръжения на закрито, сядат на подредените за целта масички, отстоящи на една ръка разстояние, както са нормативите, и чакат инструкции от квестора.А квесторите - това сме ние! В коридора пред канцеларията на изпитния отдел се бе събрала внушителна групичка "колеги". По закон от нас се очаква да бъдем хората, от които да зависи съдбата на преписвачите и кръшкачите. Но още като мернах с поглед групата, дълбоко се усъмних. Квесторите до един с изключение на моя милост - българка на средна възраст, и на една африканка - горе-долу моя връстница, бяха по на 65-70 години със слухови апаратчета на едното или на двете уши, добре загладили косъм сиреч надхвърлили килограмите, а двама от тях - с бастунчета. Как щяха да тичат около масите и да носят химикалки или калкулатори на завеяните зрелостници, по кой начин щяха да ги съпровождат бързичко до тоалетните и колко време щеше да им е нужно да обхождат залите и да записват имената на участниците, това умът ми не го побра. Но знаех, че в Англия законът за равни възможности изключва всякаква дискриминация, та не се учудих, че възрастта и физическите особености са сред тях, и то на особена почит.Представихме се един на друг. Оказа се, че повечето квестори имат внуци, които са ученици тук, а някои от тях - дори зрелостници.Бари - 68-годишен бивш счетоводител, гордо декларира, че внучката му най-после се е решила да положи изпита по английски език и литература, но не смее да се яви на другите матури .


- Страх я! - казва и добавя: - В днешно време изискванията към младите са толкова високи, че те се плашат.- От какво бе, Бари - пита Роузи, 65-годишна домакиня, - нали имат право на учебник по време на матурите.- ?!?!?- Блазе ви - намесвам се аз, - в други държави не се разрешават никакви помагала, трябва всичко да го имаш в главата си.- Така ли? Не забравяйте, че в Англия ние глави нямаме - отвръща саркастично Бари и допълва как навремето майка му го учела да няма доверие на хора, дето държат ножа и вилицата, както държат перодръжката.После става ясно, че това е цитат от книга, която прочел, преди да се ожени, и в която освен за перодръжки ставало дума и за тъщи и "как да се отървем от тях, в случай че не разполагаме с гъби".Помещенията за физкултурни занимания са най-подходящите за зрелостните изпити - снабдени са с вентилационни устройства, часовници, а завеси се спускат от тавана и закриват така отвличащите внимание баскетболни кошове. Освен това тези зали поемат не по-малко от 200 ученици и пестят невероятно много място, време и работна ръка.Аз и още четирима квестори подредихме върху всяка от 200-те масички наръчника с изпитни въпроси, комплект хартия за писане и чисто нов екземпляр от учебника по английска литература. Тези екземпляри училището беше закупило нарочно за изпита, та да бъдат нови-новенички, без драсканици и "пищови" по тях.Докато подреждахме учебниците, хвърлих любопитно око към съдържанието им. Англоезичните автори - поети и прозаици, които се изучават от английските средни училища, са широк кръг - като почнем от Африка, Индия, Америка, Австралия, та до Англия. Шекспир е представен с един сонет, Чарлз Дикенс не открих.- Много се впечатляваш - отряза ме Линдзи, квесторка от Шотландия, - ние навремето и Дикенс не учехме в Шотландия. Прочетох го чак в университета.- Но защо не виждам "Крал Лир" или "Макбет", нима те не се изучават тук? - пуля се все още аз.- А вие изучавате ли ги? - контрира ме Алън, бивш надзирател в затворите.- Разбира се! Ние задължително изучаваме световна литература, като се започне от Омир, Шекспир, Толстой - отвръщам аз.- Как? Шекспир? Искате да кажете, че е преведен?- !!!???Докато траеше нашата дискусия, Бари жадно надничаше в изпитните въпроси, по едно време се огледа скришом и излезе мълчаливо от залата. Не след дълго дотърча обратно, а на лицето му грееше 24 карата усмивка. За внучката му отвън не смея да гадая.Настъпи знаменателният час и главната квесторка обяви изпита за започнал:"Започнете да пишете сега."Първият въпрос от матурата по английски език и литература бе да се направи анализ на художествените езикови средства, употребени в поемата "Двама боклукчии в камион, две красиви създания в Мерцедес" от Лорънс Ферлингети и друга поема по избор.От 200-те зрелостници в залата, преброих поне десет, които не понечиха да напишат нито ред. И десетимата бяха бели, сиреч - англичани. Не можех да го проумея - как така и за десетимата английският бе роден език, майчин.За разлика от белите си връстници цветнокожите, които бяха повече от една трета от зрелостниците в залата, писаха до един без изключение. И африканчето, и китайчето, и индийчето, и полячето, и унгарчето - всички те не си вдигнаха главите от масите до края на изпита.Но думата ми беше за ония, дето не писаха. Три "девойки", а останалите - хъшлаци. Не писаха. Ей така седяха, зяпаха,чоплеха и чакаха 90-те минути да минат по-скоро. Момичето с цикламения чорапогащник се плезеше на останалите, та се наложи да я изпратят да седне в дъното на залата. Момчето с изрусения перчем скърцаше неистово с кецовете си и вдигаше невъобразим шум. А една девойка със сутиен без презрамки бе "забравила" да изключи мобилния си телефон, та майка є звънна по средата на изпита да разбере как е.Имаше и такива, които разгръщаха с такова огромно любопитство учебника и четяха така учудено поемите от него, сякаш никога досега не бяха ги чели. А нищо чудно и това да беше самата действителност...Последният въпрос от матурата бе да се напише писмо до министъра на просветата. Докато минавах да записвам имената на зрелостниците, забелязах, че голяма част от тях пишеха това писмо сякаш пишеха имейл - без адрес, без дата, дори без обръщение.Годишно в Англия на зрелостни изпити се явяват 570 000 ученици. Процентът на "успеваемост" е 25-30, сочат данните. Щастливците имат право да продължат в университет. За провалилите се това не е краят на живота. И без образование се живее. Това да не е България? Не им трябва да се явяват на повторна матура нито на следващата, нито на по-следващата година.Окапалите, по-голяма част от които се "провалят" умишлено, "не могат" да намерят никаква работа и начаса се регистрират като безработни. Пей сърце: хем не ходиш на работа, хем ти плащат за това! Повтарят матурата, ако изобщо им се наложи на по-късен "етап" от живота, сиреч като станат на 30-40 години и само ако властите се присетят да им поискат свидетелство за грамотност.Техникът, дето отговаря за нашия бойлер и отопление, та и той завалията е "полагал" матура по английски. Признава го. Имал бил рядкото щастие да бъде учен от учител, не от интернет форуми и "чат стаи". Та може би затова, като ни "пише" препоръките за безопасност, не прави особена разлика между малките и големите букви, а изреченията слива в едно и не ползва препинателни знаци. За правописа да не говорим. Но простено да му е - ако не граматика, човекът се е изучил на занаят.И защо да плача на чужди гробища."Омразната" матура по английски език и литература свърши. Да живее следващата!

Източник в. Монитор 14.06.2008

http://66.102.9.104/search?q=cache:HXdx1rI6iHkJ:www.topnovini.com/redirect/%3Fg%3D8200+%D0%9C%D0%90%D0%A2%D0%A3%D0%A0%D0%98+%D0%9D%D0%90+40&hl=bg&ct=clnk&cd=1&gl=uk