Предколедно писмо
....По Чехов /Палата номер 6/
...В отделението всеки следобед трудовите работнички и психоложката имат занятие с пациентите. Пациентите – здрави, прави млади мъже, поомаломащени от лекарствата, са всите прибрани или за убийство, или за непредумишлено убийство, или за “полово посегателство”, или за туй-онуй. Но когато си с тях по цял ден, улисан в работа, наблюдения, анамнези, епикризи и прочие, забравяш за това и, даже ти стават милички на раздяла /някои от тях ги връщат обратно в затворите им, други – отиват по разни отделения/.
Оня ден трудовата работничка Джо Червената Глава /така й е името – Джо Редхед!/ и психоложката Сю*, разпънаха на масата едни ми ти големи листове хартия, раздадоха моливи и флумастери на тоя и оня и обявиха учебното занятие за открито.
Темата – “Защо хората престъпват закона?” Пръв се произнесе психопатът Иън и поръча на Червената Глава да поясни въпроса. Прекъсна го сексуалният натрапник Джейсън, който каза, че законите в неговата държава не били като законите в тая държава. Джо Червената Глава си записваше кротко и послушно всеки отговор, а психоложката Сю дращеше нещо в нейния тефтер. Андрю каза, че му е скучно и отиде да иска от сестрите да му отворят вратата, та да ходи да пуши. Тогава по масата удари с юмрюк Мохамед – един пакистанец, осъден за намушкване с нож и палеж.
“Ами как защо нарушават закона хората? Много просто – ако нямат к’во да ядат, к’во друго им остава.... Я ми кажи ти кво щеше да направиш, ако нямаш какво да ядеш,нито пари, нито и ядене, а? к’во? ”
В този момент дремещият в кюшето Ахмед се ококори, понеже Мохамед беше ударил по масата. Той се довлече, седна на стола и се уригна. Ахмед не разбира тукашния език сто процента, понеже е дошъл навремето от Сомалия и като са му сложили диагнозата шизофрения, така си и останал – недоучен. Той бръкна в джоба на якето си, сложи слънчевите очила и се провикна “I am starving, where is my lunch” /умирам от глад, дайде ми за ядене/ Джо Червената Глава му заобяснява, че понеже Ахмед е проспал обяда, сега нищо друго не може да се направи, освен да му дадат ябълка или банан.
Fuck off, I want my lunch /Майната ти, искам си яденето/ - каза той и също удари по масата. От това пешкирът от главата на Мохамед падна върху листовете изписана хартия и поразмаца някои от отговорите. Наближаваше 4 часа следобед.
- Е, приключихме за днес, - каза Джо Червената Глава и нави хартията на руло. Утре ще разговаряме за нещата, които ни правят хора – и запраши по коридора
*Имената на лицата в разказа са измислени
