"Квартални спомени"

АРТИСТА

....Досущ като запуснатата, обрасла в тръне и шипки Мотописта, срещу която открай време живеем в София
Живеем
Сега само мама е там
А Мотопистата я наобикалят важни архитекти, мутри й кроят шапката, реститутки обграждат час по час
туй що е останало от зеленината и садят домати, паркинги и бодлива тел сепват погледа.
А вечер извеждат кучета за тоалет. Това са обитателите на Пистата.
А, намират се и такива шантави като теб - дето вечно бягат за здраве
А какво беше навремето!
Струпваха се от вси страни на България да гледат състезанията по мотоциклетизъм на писта. Стадионът почерняваше от хора, въздухът се изпълваше с мирис на моторно гориво, милиционери вардеха из храсталаците и не пускаха дечурлигата, дето и без туй сварваха да се промъкнат и да зяпат без билет. Сега Орлин Янакиев е пенсиониран чичко, а поколението мотоциклетисти след него идва да се състезава тук ,на пистата в Силверстоун. С тази разлика, че в Мидландс нито шипки има, нито диворасляци. Едни зайци се прескачат и фазани прехвърчат, ама щурци - йок.
...Нито Артиста го има тук.
Артиста се засели на пистата някъде края на 98-ма. Довлече отнякъде спален чувал, леген , едно-друго и се заключи в канцеларийката, дето отдавна наркоманите й бяха видели сметката. Сутрин докато тичах, гледах Артиста как прави сутрешния си тоалет. После тръгваше "по работа". Грижливо обръснат и в джинси го срещах на трамвайната спирка. Човек никога нямаше да рече, че Артиста е бездомник и спи на пистата.
Така мина седмица, минаха две, проточиха се месеци, зададе се зимата. Срещах Артиста да се рови из контейнерите срещу блока. Срещаха го и други комшии, ама и през ум не им минаваше да попитат кой е и откъде е. Бяха му сложили тоя прякор незнайно защо, а и незнайно кой.
Сигурна съм, че Артиста още си живее на пистата. Напоследък се появиха разни слухове, че уж щяли да приватизират Мотопистатаи да строят но жилищен квартал. Гледката щяла да се промени, изгледът към Витоша и Черни връх щял да се заличи...Както и да е. Ако видиш някъде по твоите места брадат самотник в джинси, да знаеш - това е Артиста.

Анна Койчева
2005

Из поредицата «Квартални спомени»

ОБРАТНИ РАЗПИСКИ - КРИЗА ЛИ? КАКВА КРИЗА, НЯКОЙ ВИ ЛЪЖЕ!

Криза ли? Каква криза, какви пет лева, България е в апогей! Това е разцветът на натрупване на сив капитал и смазване на подземната икономика. Магазините гъмжат от народ, народът купува, а се купува всичко – мобилни телефони, коли, къщи, имоти...Най-дългите опашки са пред офисите на нотариусите и пред магазините за мобилни телефони, ако не се брои Билла с нейните полуфабрикати. Магазини, банки и учреждения имат някакво смешно работно време – едни работят до 6, други до 7, трети до 10 вечерта...Никой не затваря в 5. Уплаши ми се окото. Това е невиждано, ако го сравниш с обстановката на Запад. Магазините /например в Белгия и в Англия/ са пълни със стока, но на хората не им трябва нищо – имат си всичко и не купуват - правят си сметка за финансите. Магазини и кафенета се затварят в четири или в пет следобед / тогава отварят кръчмите, които работят до полунощ, ТЕСКО - магазинът за храна, само той е отворен цяла нощ/... Така е сигурно, след като са живели 50 години на кредит, но и България я чака същото. Сега е много модерно да се теглят кредити в България, услужливи усмихнати девойки ти свалят звезди от небето, докато не се докопат до заветния ти подпис. А как ще се изплащат тия заеми, ако утре останеш без работа? Дни преди да замина от Англия за България, в края на май, съобщиха за поредната лавина извадени от домовете им хора, които не са в състояние да си плащат ипотеките. Това е наред с ежедневната черна хроника за другата лавина – безработни и съкратени от работа, защото работодателите им нямат пари да им плащат заплати. Ето това е криза. В България се разиграва някакъв абсурден театър, в който уж “патиланското царство” е на власт, но някой друг дърпа конците и лъже народа за някаква измислена криза. Някой използва това внушение, за да реже заплати и осигуровки, да укрива данъци и да се прави на “угрижен”. Бедата е, че народът няма как да не му “вярва”, защото алтернатива няма. Социалните помощи са минимални, а и как да бъде иначе, след като “данъчната” ни държава въобще не е данъчна? Всеки иска помощи, всеки иска надбавки, всеки иска платени отпуски, ама откъде? Нали тая държава трябва отнякъде да вземе, за да даде? И не се лъжете, че тия, дето взимат “най-много”, са държавните служители! Поинтересувайте се на Запад как е, как данъците се плащат една година в аванс, а после ако си надвнесъл повече, отиваш и си искаш разликата, как думата “данъчен” тук отеква с много по-зашеметяваща сила, отколкото думата Крал или Кралица, поразмърдайте се малко и разучете каква е на Запад цената на кметския данък всеки месец, как всеки месец наред със сметките за газ, вода, ток, интернет, телефон, пътен данък и прочие, се плаща и данък за това, че слушаш новини и че гледаш телевизия. Затова е смешно да се говори за криза в България. България е рай, данъчен и подземен рай. Затова някои чужденци я харесват, други скубят коси, че навремето са си купили жилища, а сега няма на кого да ги отдадат под наем. Толкова строежи на квадратен метър в покрайнините и в централна София, историята не помни. И ще стане /не дай си Боже/ един ден това, което се случва от три дни в Русия: в понеделник рухна сдание в Красноярск, вчера е рухнала друга сграда в центъра на Москва. Причините – гъсто и незаконно строителство. А жертвите – невинни хора. Ама няма кой да чете и гледа други новини, освен БНТ. Най-непрофесионалната телевизия! На всичкото отгоре на централната фасада върху сградата на Сан Стефано се бе изтупанчил плакат “бюлетина номер 1” Как е възможоно една институция, която претендира да е национална, до такава степен да се е самозабравила, че да не крие и дори да не прави никакъв опит да скрие партизанщината и политизацията си? Добре, че се видях с един приятел, та седнахме на приказка. Поговорихме си в едно малко "кафе", дето хората попълваха някакви графи за европейския футбол. С надеждата да познаят резултата. А резултатът от нашата среща? Говорихме и си мислихме за неща, които малко хора правят. Може би само пишещите.Повечето хора си бъбрят и оплакват, а в това няма никаква душевна благодат. Разгворът е нещо духовно и душевно и той се случва рядко.
За съжаление България е далеч от тази романтика. Това не е повече моята родина, а е един вертеп, в който се разхождат някакви претендиращи да са новата класа “буржоа” обръснати, с преметнати чантички през корема /едно време ги носеха на кръста, сега – като излязли от конфекция - през корема/ с навити крачоли на дънките мургави, или слънчасали на неопределена възраст, говорят на ти, застават на опашка зад врата ти и надничат, купуват мазни банички, ядат и говорят по мобилните телефони безкрайни несъществени разговори, разбира се на ти.. Това видях – едно безметежно говорене по телефони задължително на ти, прекъсване в разговор, неизслушване, негледане в очите, пиене по заведенията по всяко време на деня, изритване на маловажни хора и предмети, плюене, оригване и претъпкани кофи за боклук, на които пише “пазете чистота!” .
Всъщност подобрение има. Плочките на някои тротоари са подредени и залепени наново. Срещу блока ни има дръвчета. По тях пеят птички. Има дори бременни жени. И администрацията се е понаучила да работи. Само тая, дето се занимава с международното сътрудничество, искам да кажа. Останалата си е все същата. Явно от Европейския съюз са стегнали перките на съответните международни дирекции и те от немай къде са влезли в крак. Но това е чудесно! Да бяха всички чиновници като г-жа Николова от Министерството на образованието, “първи етаж, последната врата вдясно” ...или като д-р Терзиева от министерството на здравеопазването, “първи етаж, гишето вляво”. Да, ама не са...Засега. Ще почакаме, може и това един ден да стане, дай Боже!

Анна Койчева

Източник "Писма от Обедиденото Кралство"

ПС: Обяснение към снимката:

Българско ромско семейство заминава на гурбет, лети от терминал две на Новото Летище!

На добър път!